На 6 декември се навършват 90 години от смъртта на видния македонски историк, етнограф и революционер
Автор: Атанас Коев
Ефрем Каранов е виден български историк, етнограф, фолклорист и преводач. Но в същото време той остава в историята и като изявен македонски революционен деец, борещ се за освобождението на останалите под османско владичество наши земи. От неговата смърт на 6 декември се навършват 90 години.
Бъдещият учен и бунтар започва земния си път в град Кратово, Македония на 28 януари 1852 г., в семейството на местния чорбаджия родолюбец Цвятко Стоянов, родом от близкото село Гайранци. Негов брат е учителят и общественик Иван Каранов.
Първоначално Ефрем учи в родния се град, а от 1864 до 1866 г. – в българското училище в Цариград. След това заминава за Русия, където завършва гимназия в Одеса и следва славянска филология в Новорусийския университет.
В края на 60-те и началото на 70-те години на XIX век в руския черноморски град Ефрем Каранов започва да се занимава с книжовна дейност и със събиране на фолклорни материали, свързани с различни краища на България. Там той се запознава и с бъдещия революционер, политик и държавник Стефан Стамболов, с когото поддържа дружески отношения.
В резултат на няколкогодишната събирателска дейност Каронов подготвя сборник с народни песни, част от който първоначално е публикувана в изданието на Българското книжовно дружество (днес БАН) – „Периодическо списание“.
Същата година се завръща в родния си край, след което става учител в Щип, а когато завършва Руско-турската война (1877-1878 г.) се прехвърля в освободеното от турска власт Княжество България и последователно даскалува в Кюстендил, Самоков и София.
Накрая се установява да живее за постоянно в Кюстенил, където развива активна обществена и научна дейност. Той става основател на местното читалище и музей към него.
В средата на 90-те години на XIX век видният учен се включва в македоно-одринското революционно движение. Той става основател и пръв председател на кюстендилското благотворително дружество „Македония“, което наскоро след създаването си влиза във връзка с Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК), начело с Трайко Китанчев.
След четническата акция и настъпилото разцепление в редовете на върховистите Каранов се ориентира към Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), като установява тесни контакти с революционерите Гоце Делчев, Яне Сандански и Пейо Яворов.
Ефрем Каранов умира на 6 декември 1927 г. в Кюстендил, оставяйки ни богато научно наследство. Той е автор на редица изследвания с фолклорна и етнографска тематика. Неговите „Спомени“ са публикувани през 1979 г. На него дължим прекрасния превод на „Пан Тадеуш“ от Адам Мицкевич, излязъл от печат през 1901 г.
