Преди да стане кмет на града, видният възрожденец е учител и настойник на децата на румънския княз Гика и подпомага четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
Автор: Атанас Коев
Михаил Колони е изявен български възрожденски деец и общественик с европейска култура и размах, подпомагал дейно национално-освободителните борби на народа ни. От неговото раждане на 27 ноември се навършиха 200 години.
Бъдещият възрожденец е роден в Сливен на 27 ноември 1817 г., като твърде рано остава сирак и през 1830 г. се преселва с близките си в Букурещ. В румънската столица завършва гръцка школа и впоследствие става учител и настойник на децата на княз Гика.
През 1848 г. заминава за Париж, където взема участие в избухналата по това време френска революция. След като се завръща в Букурещ, по време на Кримската война 1853-1856 г. разгръща широка дейност по събирането и изпращането на български доброволци в помощ на руската армия.
Впоследствие, през 60-те години на XIX век става един от водачите на Добродетелната дружина. Като такъв подпомага дейно подготовката и изпращането четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа в България през 1868 г.
След освобождението на страната ни от турско робство Колони се завръща в Княжеството и се установява да живее във Варна. От 1881 до 1885 г. в продължение на два мандата е избиран за кмет на морската столица, като неговото управлевие поставя началото на модерното му изграждане като европейски град.
Именно по негово време се осъществяват редица мероприятия по благоустрояването и превръщането на Варна в курортен център, като се създават редица красиви градски паркове и започва изграждането на Морската градина. Построени са и два малки пристана.
Под давление на видния възрожденец Общинският съвет на Варна отстъпва на княз Александър Батенберг землището на манастира „Свети Димитър“ за построяването на летен дворец на монарха – днешната резиденция „Евсиноград“.
При кметуването на Михаил Колони в морския град са построени халите, катедралната църква, училището „Свети Климент“ и др. и са открити общинската болница и родилният дом.
Тази мащабна дейност постепенно изтощава видния български възрожденец, посветил живота и голяма част от средствата си разцвета на морската ни столица, той се разболява и умира през януари 1893 г. на 75-годишна възраст.
