Изявеният български обществено-политически и просветен деец два пъти е кмет на морския град
Автор: Атанас Коев
На 14 ноември се навършиха 165 години от рождението на изявения български обществено-политически и просветен деец Кръстьо Мирски.
Бъдещият политик и просветител е роден в Котел на 14 ноември 1852 г. и е от рода на Гаврил Кръстевич. Първоначално учи в родния си град, а след това заминава за чешкия град Табор, където завършва Земеделско-индустриално училище. През 1875 г. се завръща от чужбина и в продължение на три години, от 1875 до 1878 г. учителства в Тулча.
След освобождението на България от турско робство Кръстьо Мирски работи като съдебен магистрат в Тулча, Русе и Балчик. В края на ноември 1878 г. се установява да живее във Варна и в продължение на цели четири десетилетия той е в центъра на всички обществине начинания в морската ни столица.
Първоначално в продължение на няколко години е председател на Варненския апелативен съд. След това се включва дейно в обществено-политическия живот на страната, ставайки член на Демократическата партия. Избиран е неколкократно за народен представител от листите на демократите в Третото, Четвъртото, Осмото и Четиринадесето обикновенни народни събрания, както в Четвъртото Велико народно събрание.
На два пъти е кмет на Варна - от 17 април 1888 г. до 15 ноември 1890 г. и от 17 септември 1905 г. до септември 1906 г.
Заслугите на Мирски за развитието на морската ни столица са огромни. Той открива първата книжарница и съдейства за пренасянето във Варна на печатницата на Райко Блъсков. Голяма е ролята му за развитието на театралното дело в града.
При кметуването му се решават кардинални въпроси по благоустрояването и културно-просветоното развитие на Варна. По негово време са построени училищата „Свети Кирил“ и „Свети Наум“и се прави разширение на училище „Свети Методий“.
Изграждат се първите модерни морски бани и се изготвя първият план за разширение на Морската градина. Издигат се часовниковата кула и първата театрална зала „Съединение“.
Кръстьо Мирски е един от първите членове на БАН заради публицистичната и книжовната си дейност. Той е автор на голям брой статии, книги, учебници, както и на преводна литература.
Видният български обществено-политически и просветен деец умира на 7 май 1920 г. във Варна, на 68-годишна възраст. Погребан е по подобаващ начин, като варненското гражданство му оказва заслужена почит за големите негови заслуги за развитието на морския град.
