И преди сто години българските журналисти се занимавали с мръсното бельо на известни личности и поръчкови статии – писали, че невероятно красивата генералша била любовница на министър-председателя
Автор: доц. д-р Петър Ненков
Един от най-популярните генерали по време на войните за национално обединение и освобождение е генерал-лейтенант Михаил Савов. Смята се за един от първостроителите на Българската армия.
Роден в Стара загора на 14 ноември 1857 г. Учи последователно в Хасково и Пловдив. След това жаждата му за знания го отвежда в Габрово, където завършва прочутата Априловска гимназия. Продължава образованието си в Галатасарайския императорски лицей в Цариград. Тук, в османската столица, го сварва новината за избухналото Априлско въстание от 1876 г. и извършените кланета на башибозука и аскера над въстаналия български народ.
През април 1877 г. приветства възторжено обявяването на война от руския император Александър II на Високата порта. След края на Руско-турската Освободителна война 1877-1878г., завършва Военното училище в София с първия му випуск през 1879 г.
Като млад офицер е разпределен в Източнорумелийската милиция, където започва службата си като началник на отделение в Щаба на милицията. През 1881 г. кандидатства и е приет в Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург, която завършва с отличие през 1885 г.
През Сръбско българската война – 1885 г. капитан Савов е назначен за началник на лявото крило на Сливнишката позиция, където се разиграва генералното сражение между двете армии, решило изхода на войната и проявява завидни командно организаторски качества.
След победоносния завършек на войната е назначен за началник на щаба, а впоследствие и за командир на 5-та пехотна бригада.
Ползва се с високото доверие на Двореца. През 1886 г. е определен за член на делимитационната комисия по определяне на турско-българската граница в Родопите. Същата година е избран на почетната длъжност - другар на военния министър.
След абдикацията на княз Александър Батенберг, през месец февруари 1888 г. той е назначен за почетен флигел-адютант на новия български княз Фердинанд. От 4 февруари 1891 г. до 15 април 1894 г. е военен министър в правителството на Стефан Стамболов.
Съпругата на полковник Савов, Смарайда е видна столична хубавица. Името и се замесва в публичен скандал, в който е изкарана от вестниците на опозицията любовница на Стефан Стамболов.
Това е причина Михаил Савов да извиква на дуел министър-председателя. Дуелът не се състоял, но накърненото честолюбие на военния министър става причина той да подаде оставка и на 15 април 1894 г. преминава в запаса. Малко по-късно се развежда с жена си и се впуска в бурна обществено - политическа дейност.
По-късно отново се завръща в армията и през март 1897 г. е назначен с княжевски указ за началник на Военното училище, на който пост остава до 18 март 1903 г. През периода от 1903 до 1907 г. отново е назначен за военен министър. На 1 януари 1904 г. е произведен в звание генерал-майор. През 1908 г. за втори път преминава в запаса. На 30 октомври 1908 г. е произведен в звание генерал - лейтенант.
През 1910 г. е разследван за злоупотреба със средства за оръжейни доставки. Доказано е от съда, че е получавал тлъсти комисионни от западни оръжейни фирми за доставка на морално остаряло и негодно оръжие за българската армия. Заради участието си в тази оръжейна афера, е обявен за родоначалник на корупцията в българската армия.
През Балканската война 191-1913 г. цар Фердинанд назначава запасния генерал Савов за помощник-главнокомандващ на Българската армия. След паметните победи при Люлебургаз, Лозенград, Одрин, Шаркьой и Булаир той натрупва завиден авторитет в армията и общество.
След войната, вследствие на зачестилите въоръжени провокации на гръцки и сръбски войски и репресии над местното българско население, Българската армия е дислоцирана от Източна Тракия в Македония.
На 16 юни 1913 г. генерал Савов, под въздействие на Фердинанд, отдава заповед зад гърба на правителството на д-р Стоян Данев, българските полкове да атакуват сръбските и гръцки позиции в Македония, с което започва Междусъюзническата война – 1913 г. След разразилата се политическа криза, той е свален от длъжността помощник главнокомандващ и заменен с генерал Радко Димитриев.
На 29 юни 1913г. е назначен за командващ съединените 4-а и 5-а армии. След свалянето на генерал Никола Иванов от командир на 2-ра армия, генерал Савов поема командването и на това армейско обединение и успява почти да обкръжи в Кресненското дефиле нахлулата дълбоко по поречието на река Струма стохилядна гръцка армия.
По същото време румънската армия нахлува в българските предели и поради липса на български войски в Северна България, достига безпрепятствено до София. Научил за бедственото положение на гръцката армия в Кресненското дефиле, гръцкият представител на Букурещките преговори, събужда през нощта представителите на Сърбия и Румъния, с които воюва България и сутринта е подписано примирието .
Извоюваните с много кръв и пот от българските воини победи в Балканската война, донесли освобождението на поробените българи в Тракия и Македония са проиграни с лека ръка. На 16 септември 1913 г. генерал Михаил Савов, като председател на българската делегация, сключва мир между България и Османската империя в Цариград. След това е уволнен от армията и окончателно преминава в запаса.
През месец февруари 1914 г. заедно с група офицери и генерали в София става инициатор за създаването на Военната лига, в чиято основна задача се преплитат редица професионални и родолюбиви мотиви. Тя е призвана да брани професионалните интереси, честта и достойнството на офицерите от армията, както и независимостта и просперитета на Майка България.
Подушил офицерската организация обаче, цар Фердинанд я разтурва като изпраща лидера й, полковник Иван Луков от началник на Военното училище, за командир на полка в Кърджали.
През март 1914 г. генерал Савов е осъден и изгонен от страната като един от виновниците за Първата национална катастрофа. По време на Първата световна война 1915-1918 г. той е представител на българската армия в щаба на австро-унгарската армия във Виена.
През 1918 г. се завръща в България и през 1920 г. е зачислен в Опълчението със звание генерал от пехотата. По време на управлението на БЗНС, през 1920 г. той е изпратен от Александър Стамболийски за пълномощен министър на Царство България във Франция. Успоредно с това изпълнява длъжността на български пълномощен министър и в кралство Белгия.
След военния преврат на 9 юни 1923 г. е снет от тези длъжности, но отказва да се завърне в България и остава да живее до края на живота си в своята любима Франция. Умира на 21 юли 1928 г. в Сен-Валие дъо Тией.
Тленните му останки са транспортирани в България и на 19 август 1928 г. той е погребан в София, оставяйки след себе си споменът за един даровит и противоречив човек и войсководец.
За проявена храброст на бойното поле и заслуги за изграждането на Българската ария е награден с високи воински отличия, всред които се открояват орден "За храброст" 2-ра и 3-та степен, 2-ри клас.
На три пъти е кавалер на ордена "Свети Александър" 1-ва степен с мечове по средата, 3-та степен с мечове отгоре и 2-ра степен с брилянти без мечове, както и на орден "За военна заслуга" 1-ва степен.
