Мъжът, побил българското знаме на джамията при превземането на Одрин, е от Сивковия род


Мъжът, побил българското знаме на джамията при превземането на Одрин, е от Сивковия род
Снимки: Агенция "Добруджа" и sivkovrod.eu
12 Септември 2017, Вторник


Потомците на Сиво Друмев се събраха за пореден път на родова среща и си припомниха славните си родственици. Вижте кой още се числи към тях

Автор: Дина Харизанова

Близо 100 потомци на Сивковия род се събраха в неделя във Варна на своята девета по ред среща, съобщи Информационна агенция "Добруджа". 

По традиция и този път бе засадено дръвче в близост до сградата на общината в морския град, където вече се е оформила истинска "сивкова горичка".

Преди 40 години, през далечната 1977 г,. по инициатива на будния стралджанец Стефан Иванов се организира първата среща на родата, като неин домакин става тогавашният град Толбухин (дн. Добрич). Втората среща е в Стралджа, а в последно време тези събирания се правят във Варна.

Потомците на будния български род отдавна надхвърлят 5000. Сивкови са дали на България повече от 50 учители, още толкова инженери, десетки лекари, икономисти, агрономи, юристи, артисти, архитекти, журналисти, както и много професори, научни сътрудници и преподаватели.


Втора родова среща в Стралджа през 1981 г.

Родоначалник е роденият през 1752 г. в Сливен Сиво Друмев. Той се славил като защитник на онеправданите и бедните българи. Успявайки да спечели едно дело срещу турци в Тулча, а връщане с кораб е удавен от тях в река Дунав. Приживе той бил виден помощник на войводите Кара Танас, Индже войвода, Добри  и Трифон войводи и др.

Семейството на дядо Сиво е от трима сина и една дъщеря. След неговата смърт те остават в Стралджа, където той се установява и развива дейност. След поредната Руско-турска война от 1828-1829 г. синовете отмъщават на турците и поемат към Русия. Най-малкият брат отива в Котел, а сестра им остава в Стралджа. 

Видни личности от Сивковия род са: опълченецът Георги Минков Сивков; четниците Иванчо, Райчо и Петър  Сивкови от Котел, включили се в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г. и загинали на връх Бузлуджа; Гено Друмев Сивков – загинал за свободата на Добруджа; Александър Сивков – побил българското знаме на джамията при превземането на Одрин през 1913 г.; Едрю Шидерски – участник в три войни, народен представител и носител на четири ордена „За храброст” и др.


Едрю Шидерски като народен представител през 1932 г.

​Трима опълченци има в рода, разказва пред Агенция "Добруджа" изследователят Атанас Пеев, положил основите на гениаложката наука в Добруджанския край, който от 1970 г. проучва своя род. Той изтъква, че и на тримата му родственици има наименовани улици. Александър Сивков и Петър Алексиев са патрони на улици в Добрич, а на Георги Сивков е кръстена улица във Варна. Той е удостоен и с посмъртно звание почетен гражданин на морската столица.

И още за Сивковци - първи кмет на Алфатар през 1831 г. става избран Въльо Сивков. Във Филип Сивковия хан в с. Красен до Генерал Тошево пък е творил Певецът на Добруджа Йордан Йовков.


Трета родова среща в Алфатар през 1985 г.

В съвременна България Сивковци са се пръснали в няколко области: Варненска, Добричка, Сливенска, Ямболска, Силистренска, Старозагорска, Софийска и други.  От преселванията в Бесарабия, Северна Добруджа има представители в днешна Румъния, Бесарабия, Молдова и Украйна.


В категории: Новини , Българските родове

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки