На 29 август се навършват 135 години от смъртта на будния велешки просветител и книжовник
Автор: Атанас Коев
Йордан Хаджиконстантинов-Джинот е изявен български възрожденски просветен деец и книжовник, въвел взаимоучителната метода в Македония. Успоредно с това той се занимава със събирането на старинни паметници и материали от тези наши земи. На 29 август се навършват 135 години от неговата кончина.
Бъдещият просветител и книжовник е роден във Велес, като първоначално учи в местното килийно училище в родния си град. След това продължава образованието си в Самоков и в гръцката гимназия в Солун, придобивайки солидни за времето си знания.
През 1840 г. се завръща във Велес и открива частно училище, в което започва да преподава на български език. Около 1845 г. е назначен за общински учител в родния си град и като такъв усилено пропагандира необходимостта от новобългарска просвета в македонските земи. Заради тази му дейност влиза в остър конфликт с местното гръцко духовенство, което прави всичко възможно за да възпрепятства дейността му.
В периода 1848-1854 г. велешкият просветител учителства в българското училище в Скопие. В него той си спечелва голяма популярност, както с новаторските си методи на преподаване, така и с множеството дописки, които публикува в „Цариградски вестник“. От скопското училище е отстранен поради острите му конфликти с гръцкия митрополит, чието седалище е в града.
През 1857 г. е принуден от турските власти да напусне окончателно Скопие и се установява в Прилеп, където отново се отдава на учителската професия.
Йордан Хаджиконстантинов се включва дейно в църковно-националните борби на българския народ срещу гръцкия духовен гнет. Поради тази причина отново е подложен на гонения и преследване от страна на гръцкото духовенство и на османските власти.
При посещението на великия везир във Велес през 1861 г. гръцкият битолски владика Венедикт обвинява Хаджиконстантинов, че е сръбски агент и че съхранява в библиотеката си забранени книги и вестници, публикувани от Георги Сава Раковски. В резултат на това обвинение той е заточен от турските власти в малоазийския град Айдън.
При пътуването му до мястото на заточението е подложен от заптиетата на изтезания и изгубва едното си око. По тази причина неговите съвременници започват да го наричат Джинот.
Освободен е след застъпничество на цариградските български първенци и се завръща в родния си град през 1863 г., където се отдава изцяло на просветна и книжовна дейност. Впоследствие известно време отново учителства в Скопие, въвеждайки взаимоучителната метода на обучение.
Паралелно с даскалуването, се занимава усилено със събирането на старинни паметници и материали от близкото и далечно минало на македонските земи.
Велешкият просветител и книжовник умира на 29 август 1882 г. на 64-годишна възраст в родния си град. Той оставя голям брой съчинения, от които се открояват „Статистическо описание на Дебърската река в Стара България“, „Архиепископия Охридска“-1859 година, както и редица художествени произведения – стихотворения, диалози и др. Неговите публикации в „Цариградски вестник“ съдържат ценни данни за историята и географските особености на македонските земи, както и за просветата и църковните дела на българското население от този край.
Бележка на редакцията: Името на изтъкнатия български просветен деец и книжовник носи село Джинот, което се намира в община Стралджа, област Ямбол.
Нека добавим, че Йордан Хаджиконстантинов проявява подчертано голям интерес към въпросите на българския език, на българската граматика, към старобългарския език и етимологията. В „Цариградски вестник", чийто дългогодишен сътрудник е, той публикува редица статии, с които се изявява като активен и загрижен строител на българския книжовен език.
С филологическата си ерудиция Джинот съзнава твърде рано, че за възраждащия се български народ е необходим общонароден, национален книжовен език с обща граматика и общ словар. В общата граматика и в общия словар ще дадат своя дял всички българи — ,,от Долна Мисия до Горна Болгария", защото всички те говорят един език.
