За Жеравна ми е думата. Моята срещу тази на другите!


За Жеравна ми е думата. Моята срещу тази на другите!
22 Август 2017, Вторник


"На другите, дето нямаха очи да видят, нито сетива да усетят жуженето от гайдите, стъпките, тропането, прахоляка след танца. Но видяха таксата за вход и, без да са стъпили там, започнаха неистово да плюят..."

Автор: Севдалина Пенева

Това е един малък разказ за чувствата ми, за радостта ми да бъда част от магията на фестивала на народната носия в Жеравна. И за горчилката, която изпитах след това, докато четох откровени лъжи, дребнави подмятания и злобни плювни срещу организаторите на това от българско, по-българско събитие...

Така започва изповедта на Антоанета Николова, която е една от близо 23 000 българи, избрали местността „Добромерица“ през последния уикенд, за да се насладят на неповторимата атмосфера и невероятния дух на фестивала.

Повод да напише своя разказ за преживяното там, е нелепата кампания срещу форума, срещу основните организатори - ансамбъл „Българе“, срещу спонсорите му, че и срещу политици, сложили в дните между 18 и 20 август български народни носии.

Кампания, организирана от няколко фалшиви профила във Фейсбук, скрити зад лицемерната маска на родолюбие, българщина и изконни народни ценности. Един от тези профили е „Малката България“ (зад него стои дребна душица от мъжки пол, повела война от лични комерсиални интереси и водена от доста низки страсти).

Основен рупор на „громителите“ пък е Атанас Калев, който също така е и модератор на групата „Национален Протест срещу безобразията в България“ във Фейсбук.

Само открехваме леко завесата на смрадта, която се изля в социалните мрежи от тези профили. Ето какво е написал на профилната си стена във Фейсбук Атанас Калев, споделяме без коректорска намеса, защото не сме в състояние да коригираме подобна вопиюща неграмотност:

„Във връзка с публикациите ми за Фестивала в Жеравна, някои хора явно не са ме разбрали, какво точно казах, а именно:
- Защо организаторите са направили Монопол на всичко?!
- Защо се изнудват всички медии да заплащат непосилни суми за да отразят Фестивала и как само определени свързани с властта и разни депутати излъчват от там?!
- Какво означава, да няма парко места за инвалиди и всички ще плащате - така ни е наредено?
- Какво означава, вие сте десет участника, шофьора ви е с вас, Да - но да си плати входа от 25 лева?!
- Защо фирмата е създадена само месец преди събитието и не е регистрирана по ДДС, а от поне пет години се знае, че на този фестивал се правят милиони левове оборот?!“...


И т.н. нелепи и чисто интригантски въпроси, които освен писмена неграмотност демонстрират и икономическа безпросветност, и липса на логика.

25 лева входна такса (общо за целия престой от 3 дни) е непосилна за народа, ревнаха цитираните по-горе профили и заклеймиха фестивала, че „обира последните жълти стотинки на бедния българин“, все едно някой кара насила тоя българин да ходи по форуми.

Тук отваряме само една скоба за цената на входа – за сравнение, един билет за кино струва 12 лева. За опера – 15 лева. За концерт на „звезда“ от местен калибър – минимум 20 лева. И т.н., и т.н...

Но да оставим настрани плювачите, достатъчно време отделихме на дребнавото им и пошло заяждане. Нека се потопим в разказа на Антоанета Николова и да съпреживеем с нея неповторимите й емоции от Жеравна:

„От миналата година си бях обещала да ида и да заведа дъщеря си - да помирише България, да се огледа и да види защо трябва да остане тук. И само да го поиска. Купих й дори носия.

Пристигнахме развълнувани и изобщо не ме интересуваше, че паркинга струвал 10 лв., не ме интересуваше и кой ще ги спечели. Всичко си беше нормално, посрещнаха ни, посочиха ни любезно мястото.

Със слизането от колата чухме в далечината гайда. Леко поспрях, подскочи ми сърцето. Нямах търпение да стъпя на поляната. Платихме си входа – да, 25 лева на човек е, не е малко, ама пък е един път в годината.

И голямото вълнение започна! Машина на времето да имаше, така нямаше да може да го докара, толкова красота на едно място. Толкова младост, толкова старание от всички присъстващи да са най-красиви и най-лични. Хората вече се бяха извили, прахолякът се надигаше под скарпини и цървули, потта се лееше, бузите се бяха зачервили... Магия е!

Имаме един прешлен към средата на кръста ние, българите – той е гъвкав един такъв, особен прешлен. Той ни държи изправени дори, когато падаме и почва да играе като усети, че нейде наблизо има хоро. Пак той праща едни сигнали към сърцето и то заиграва!

Гледах го хорото и си мислех, има я, бе, има я! Моята България! Мирна е, красива е... Уж е малка като територия, пък ако се вгледаш в носиите, е безкрайно голяма.

Поръчах си кафе на пясък - ароматно, та свят да ти се завие. Не знам колко струваше, не ме и интересуваше. Седнах на земята и се опитвах да усетя тътена, как тропането ходи по гръбнака ми, затворих очите да усещам по добре. С такъв кеф не помня скоро да съм пила кафе...

Вървях си по павилионите с храните и си мислех , лелеее какви големи опашки и няма нито един нервен. Такова нещо само пред някой европейски музей можеш да видиш. Виках си, че ако 50-60 човека чакат 50 минути, за да си вземат картофена салата в картонена купичка на друго място, може и да дадем началото на третата световна война. Ама народът си чакаше.

От там се редиш на друга опашка и пак така... Обаче пък как звъни смеха на хора, дето са дошли с чисти мисли. На хора, захвърлили по домовете си всичките си неволи, дошли на стотици километри.

На такива хора, според вас, дали им пука, че едно кюфте, прясно изпечено, струвало 1,50 лв., а? Че една пърленка струвала 3,00 лв.?

Започна официалната програма. Конкурс за най красива носия. Всеки участник говореше за неговата си носия, ама с такава любов, сърцето ти да спре и да те мята из времето и да те връща в спомените... Стиснах престилката, дето ми е от баба, затворих очи и си я спомних. Баба с дългите плитки и кърпата, седнала на стана – вън пече, а тя на сянка, тъче ли тъче и ми вика: За чеиза ти баба, за чеиза ти...

Едно момиченце заразказва как било от някакво селце (не му запомних името), та там, в това село, били известни най-много с отглеждането на буби, та за това имало толкоз много коприна по техните носии. И, че нейната носия е на повече от 100 години.

Друго дете от Бургас излезе, завъртя се и рече, че е горда да покаже носията си, която е напълно автентична за техния край и е на повече от 250 години, само с леки поправки, за да й стане.

Едно пък друго излезе и рече: Пък моята не е стара, ама мама на ръка ми я уши...

От там като започна надиграването, е, тогава да видите, как се реди българин, танци да гледа! Няма бутане, няма сърдене, като не видиш, на пръсти се изправиш, никой на никой не се сърди, всички опиянени от музика и стъпки... Всички!

22 състезателни двойки имаше за надиграването - ум да ти зайде от красота и сила. Не знам дали има по-красиво нещо от това да се надиграват на добружански ръченик. Не,  няма такова нещо!

Голяма работа беше, ей, българска работа!

И да знаете – вие, дето ви е драго да съдите, без да сте видели, без да сте пипнали, а само щото фейсбук ви го е наврял в лицето – тая работа , не струва 25 лева! Не! Струва много повече!

И, само за феновете, една бира на Октобер фест струва 10,00 Евро! Наздраве!“


Десант застава изцяло зад думите на Антоанета Николова. Злобата и завистта ще изтекат в мръсния канал, където им е мястото. Ще остане само хубавия спомен за тези, които бяха там. И съпреживяха магията на този уникален български фестивал. 


В категории: Новини , Традиции , Коментари , Духовни средища , Бит и култура

6
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
6
Г- н Крис
26.08.2017 00:03:06
0
0
НИЕ НИ НУЖЕСТВАТЕ КРЕДИТИТЕ @ 2% ИНТЕРЕС ЗА КОМПАНИЯТА И ЧАСТНИТЕ
Цели? АКО ТОВА Е СЛУЧАЙ:
Попълнете и върнете
Име: ===
Необходима сума: ===
Продължителност: ==
държава
Цел: ===
Мобилен телефонен номер: ===
Идентификационна карта: ===

След като тази информация е получена от моята фирма, заемът ще започне бързо да се свързва с нас по електронна поща christloanfunds@gmail.com
5
Хайдутин от Сливен
23.08.2017 10:05:50
10
3
Бях там,пееживяването е уникално.Ако имам възможност, всяка година ще съм там..... В Тая държава все без пари искат повечето хора,, кьорсофри им дай само,и щеса доволни..,, несе ядохте и напихте.... Няма го товавече, само по избори все още е така...
4
Ася Андонова
23.08.2017 09:06:58
15
13
Ужас, ебати комерса, даже няма да чета докрай. На тоя фестивал аз няма да стъпя, другари патрЕоти-родолюПци. За мен, моята родина не е кебапчета и съдиране на кожи, нито пошлата ви псевдобългарщина, еле па и тия патосни въздихания.
3
Българин 2
23.08.2017 04:50:33
1
4
До Българин: в Бургас раздава Кметът-бойковче, бойковче и слънче още. Да му избирате и шляпкате.
Добре, че не спонсорира държавата или общината, защото ще осе...рат всичко, както баш във вашия Бургас направиха
2
Българин
22.08.2017 19:05:23
15
6
А защо не се замислите,че един такъв голям празник за българите е редно ако има нужда да се спонсорира от държавата.Тук не става въпрос за едни пари,а затова че не е редно да се заплаща за да присъстваш на такова събитие.За сергиите е друга работа.Аз съм от Бургас знаете ние имаме празник на 6 декември,прави се рибна чорба и се раздава безплатно на хората заедно с чаша вино и парче питка.Пари не се събират за да може да се усети самата традиция.Просто тези,които печелят на такива събития като Жеравна са свързани с едни мазняри(депутати),които не искат организацията да се покрие от бюджета.И докато имат такива печалби,хората ще негодуват.Защото догодина ако направят входа 50 лева,пак ще има будали да ходят.
1
Георги Георгиев
22.08.2017 13:03:48
22
13
Благодаря за статията . Достойно е като отговор на злобарите. Те - злобарите друго не заслужават а една голяма БЪЛГАРСКА МАЙНА / да ме извинят всички но нали съм си БЪЛГАРИН / !
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки