Видният наш траколог открива древния град Баргала, изследва скалните гробници на одрисите в Родопите, проучва долмените в Странджа и Сакар и успява да възстанови външния изглед на тракийската колесница
Автор: Атанас Коев
На 19 август 2017 г. се навършват 20 години от смъртта на големия български археолог, траколог и филолог проф. Иван Венедиков – един от създателите на отдел „Антична археология“ в Националния исторически музей, където работи в продължение на дълги години.
Първите си разкопки той прави, докато е уредник в Античния отдел на музея в Скопие в периода 1941-1944 г. При една от тях открива големия античен и средновековен град Баргала (дн. Брегалница).
Иван Венедиков прави редица проучвания и у нас. В периода 1945-1949 г. ръководи разкопките в Созопол, а след това за около четвърт век е научен ръководител на археологическите проучвания в Несебър.
През 1971 г. на изявеният наш археолог организира експедиция, която за пръв път изследва скалните гробници на одрисите в Родопите, а след това взема участие в проучването на долмените в планините Странджа и Сакар.
Над 150 са научните му публикации, посветени на траките – на тяхната история, култура, изкуство и език. Върху основата на множество проучени паметници той успява да покаже мястото на този древен народ в развитието на културата в Югоизточна Европа, като прави и периодизация на тракийското изкуство.
Българският историк успява да възстанови външния изглед на тракийската колесница и написва единствената монография на тази тема, озаглавена „Тракийската колесница“, излязла пот печат през 1960 г. Проф. Венедиков съставя и изложба посветена на тракийското изкуство, която през 1972 г. е показана в редица европейски столици.
Големият български учен изследва редица прабългарски надписи и извори, като въз основа на тях прави заключението, че през първата половина на ІХ век по нашите земи все още се е говорело на прабългарски език.
Същевременно той проучва множество титли и длъжности на българските владетели и боляри и посвещава отделна монография на военното и административно устройство на българската държава.
За своята богата научна и изследователска дейност големият наш историк е награден с редица ордени и медали, сред които орден „1300 години България“, орден „Кирил и Методий I степен“, юбилеен медал „100 години от Съединението“ и юбилеен медал „Марин Дринов“. Като дългогодишен ръководител на разкопките в Несебър той е обявен за почетен гражданин на града.
Видният наш историк е роден на 10 януари 1916 г. в семейството на генерал Йордан Венедиков. След като завършва гимназия се записва да следва класическа филология в Софийския университет. Тук негови преподаватели са изявените български учени: професорите Александър Балабанов, Димитър Дечев, Веселин Бешевлиев, Богдан Филов и Петър Мутафчиев. От тях ученолюбивият младеж научава много и по-късно го използва в научните си изследвания и разработки.
След като се дипломира Иван Венедикав започва кариерата си на учен с монографията „Фонетика на латинските надписи“, излязла през 1942 г.
От 1945 г. в продължение на близо три десетилетия проф. Венедиков е уредник в Античния отдел на Народния археологически музей в София. Когато се създава Института по тракология при БАН, в продължение на 5 години той работи в него.
Един от създателите е на отдела по Антична археология в Националния исторически музей, а в продължение на 8 години е и негов завеждащ. През 1981 г. Иван Венедиков е избран за професор в Софийския университет, където дълги години чете лекции по история на траките.
Видният български учен умира на 19 август 1997 г., оставяйки ни богато научно наследство.
Не само до IX в., но и сега вие пишете и говорите на прабългарски. Ние сме местното коренно населние на тези земи поне от 1,4 млн. години и сме били известни с различни имена в историята, а сега като българи.
