Лековитата билка, която в момента е хит в Европа, вирее и по високите части на нашите планини
Живял едно време в Русия някой си Иван, който обичал да се разхожда в червеникава рубашка сред горите и поляните. Който го видел, си казвал: „Иван е тръгнал за чай“. И започнали да наричат в негова чест едно растение, обагрено в тъмно розово като неговата дреха.
И днес така викат на върбовката (Chamerion angustifolium). Тя е известна и като Копорски чай, тъй като е много разпространена в селото Копоре край Санкт Петербург. Това всъщност е всеизвестният „руски чай“ – полезна напитка, която се споменава още в древните хроники. Именно нея приготвят на картинките с руските самовари.
Казват, че това е чай за мъжка сила, защото е незаменим при терапията на проблеми с простатата. Той традиционно се е пиел от северните славяни още от XIII в.
След дълги години на незаслужена забрава, днес той е хит в Европа и износът му заема едно от първите места в експорта на Русия за Стария континент.
Растението се среща и в България, където в огромни количества вирее по високите полета на Рила, Пирин и Витоша, понеже обича по-студен климат. И тъй като е медоносно, приготвената от него напитка няма нужда от допълнително подслаждане.
Консумира се и в суров вид, като зеленолистна добавка към салати, смутита, омлети и супи.
В английския се нарича fireweed (огнена трева) – то е първото растение, залесяващо опожарените и опустошени от сеч места. Притежава свойството да възстановява пострадалата почва, наторява я и я подготвя за други видове. В процеса на растежа не абсорбира и не натрупва замърсители от околната среда.
Безкраен е списъкът с неговите полезни свойства. Съдържащият се в него витамин С е шест пъти повече, отколкото в лимона. В състава на билката влизат още много дъбилни вещества, флавоноиди и пектини, витамини от групата В, желязо и други ценни микроемлементи.
Чаят действа изключително благотворно на човека, като тонизира и оздравява целия организъм, повишава тонуса му и придава жизнени сили.
Настойката оказва противовъзпалително, болкоуспокоявако и противоспазмено действие. Антисептичните й свойства нямат аналог. Полезна е при язвена болест, гастрити и колити, заздравяване на рани и за успокояване на нервната система. Тя е универсално средство за премахване на главоболието. Предпазва и от инфаркти и инсулти, помага при анемия, херпес, респираторни заболявания, обменно-възпалителни кожни проблеми и пр. Но трябва да се пие продължитело време, за да има по-добър ефект.
Пиенето на Иван чай след залез слънце, дава на организма шанс да се приготви за оздравяване, успокоява сърцебиенето, намалява кръвното налягане и нормализира общото здравословно състояние, довеждайки до състояние, наричано нощна „анабиоза“, което спомага за удължаване на периода на жизнената активност. Един от примерите, потвърждаващи възстановителните му свойства е изследователят Пьотр Бадмаев, посветил се на изучаването на целебните сили на това разстение. Той доживява до 110 години, като навършвайки столетна възраст дори става баща. Умира обаче в затвора в Петроград.
За приготвяне на лекарствена найстойка и отвара се използва наземната част на билката. Берат се върховете и младите стръкове.
Приготвя се по древна рецепта, подобрена със съвременни решения и технологии, които позволяват до се запазят повечето от полезните качества на растението.
Набраната дрога внимателно се разтила на тънък слой около 5 см, след което от нея се правят фитили, които се стриват между дланите, за да се отдели сокът. Те се оставят за 8-10 часа в помещение с температура на въздуха 20–25 градуса.
Процесът на ферментация може да протече и в дървени сандъчета, покрити с влажно платнище. Ако лечебната трева се суши във фурна, това трябва да става на не повече от 50°C.
В старите копорски села са отчитали при приготвянето на заготовката положението на Слънцето и фазата на Луната, както и посоката на вятъра, а също и поведението на птиците и насекомите. „Чайният сезон“ започвал от Еньовден (отбелязван в Русия като Иван Купала) и продължавал един месец.
В зависимост от лунната фаза, ферментацията протичала различно – от 5-6 часа до едно денонощие. Колкото по-близко било пълнолунието, толкова по-бързо се извършвала тя. Че е изсъхнала добре съдили по цвета и аромата на суровината – тя трябвало да ухае на трева и да има тъмнозелен цвят.
Добре изсъхналият чай се съхранява в херметична кутийка.При поставянето в кана за запарване всяко масурче леко се начупва с ръка на по-ситни парченца.
Ето и една рецепта как да запарим лековития Иван чай. Взимат се 2-3 супени лъжици от билката и се пускат в 1 литър гореща вода. Оставят да престоят 30-40 минути. Може да се запари повторно. През лятото може да се държи в хладилника и да се консумира като студена напитка. Но трябва да се има предвид, че запазва целебните си качества до 3 дни.
Поради липса на кофеин няма ограничения в количество на изпитите чаши през деня.
