Събитието е особено актуално в навечерието на Илинден и очакваното подписване на договора за приятелство и добросъседство между България и Република Македония
Автор: Десант
Мрежа от граждански активисти, неправителствени сдружения, читалища и ансамбли за народни песни и танци организират на 14 юли 2017 г., петък, от 19 ч. хепънинг, с който да отбележим 110 години от битката при връх Ножот. На две места в София – пред Народния театър и на бул. „Витоша“ (кръстовището с ул. „Петър Парчевич“), ансамбли ще увлекат гражданите в народни хора и песни от Македония, а на присъстващите ще бъдат раздавани листовки и информационни материали за историческото събитие.
Отбелязването едновременно ще се проведе и в Благоевград (пл. „Македония“, пред паметника на Гоце Делчев), Русе (пл. „Свобода“, пред Съдебната палата) и в Пирдоп.
Събитието е особено актуално в навечерието на Илинден и очакваното подписване на договора за приятелство и добросъседство между България и Република Македония и почитането на общата история на двете страни.
Битката при Ножот е най-голямото българско сражение за освобождение на Македония от османско робство, проведено след Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г.
Началото на ХХ век. Османската империя властва все още над обширни територии на Балканите – между Черно, Егейско и Адриатическо море – и народите, които ги населяват. Част от българския народ е свободен от 1878 г., но друга част – в Македония и Тракия – не е. Българският и другите народи се борят за свободата си.
На 14 юли 1907 г. главните сили на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) - „обединените чети“, дават редовно сражение на превъзхождащата османска войска около връх Ножот, в планинските масиви на Бабуна планина, на около 20 км. североизточно от град Прилеп (днес в Република Македония).
Там местните прилепски чети са засилени от дошлите от свободна България велешка чета на Михаил Чаков и костурската на Христо Цветков и достигат общо 200 души – внушителна сила за партизанска борба. Срещу тях обаче се отправя огромен 3-хиляден аскер, командван от майор Енвер бей – един от най-образованите и способни турски офицери, бъдещ генерал (паша), важна и противоречива фигура в турската история.
Воеводският съвет решава оттегляне пред превъзхождащия противник, но 45 млади момчета-четници, заели позиция на изолирания връх „Ножот“ не се подчиняват: „ние дойдохме да се бием, а не да отстъпваме“. Ентусиазирано решават да измрат до един, но да не предадат позицията на врага. Тези 45 млади бойци са българи както от Македония – Костурско (днес в Република Гърция), така и от Стара България –Панагюрище, Чирпанско, Сливенско, Ямболско.
Целият ден на 14 юли 1907 г. „ножовци“ героично се отбраняват срещу настъпващите пълчища. Отрядът на Енвер бей обаче е добре обучен и провежда ефективна постъпателна обсада. В късния следобед пробива и достига върха. Оцелелите „ножовци“ се самовзривяват с бомбите....
Аскерът продължава битката и настъплението срещу основните сили на ВМОРО начело с войводите Тане Николов, Михаил Чаков, Петър Ацев, Мирчо Найдов, Гьоре Спиков, но те умело заблуждават противника и се оттеглят. Загиват общо 67 българи от Македония и Свободна България, но главните сили на Организацията са съхранени.
Възхитен от саможертвата на героите на Ножот, след края на битката Енвер бей забранява на турския аскер мародерството и нарежда почетен залп в чест на храбрите четници. По негова заповед телата на загиналите са погребани от местните селяни в близост до върха.
"Това е дата, която обединява, а не разделя. Дори победени и победители. Това е дата, която се отбелязва с почит и в Република България, и Република Македония. Тя е част от общото ни героичното минало. Вечна слава на нашите герои!" - отбелязват организаторите на честването.
Основни участници в почитането на годишнината са ансамбъл „Гоце Делчев“, ансамбъл „Чинари“, Група за народни хора „Играорец“; Читалище „Никола Вапцаров“ – Благоевград; Русе: Читалище „Гоце Делчев“ – Благоевград, Пирдоп.
