В бъдеще българската поговорка „парен каша духа“ ще стане правило за правене на бизнес в европейска България
Автор: Десант
Трън заседна в лакомото гърло на задкулисието. То разпна ненаситна паст да погълне една от перлите в короната на българската природа и се ободе. Задкулисни ентусиасти вече имат не само трън в гърлото, а и обица на ухото.
Зевзеците твърдят, че по-скоро приличало на звънче на муцуната… Трън даде урок на задкулисието, че тайната пътечка през пробойните на закона с торбата пари за подкупи вече не води до заветната цел, а до големия срам.
В бъдеще българската поговорка „парен каша духа“ ще стане правило за правене на бизнес в европейска България.
Сега са много важни следващите стъпки на Асарел-Медет/Евромакс сървисиз, ярко осветена от прожекторите на обществения интерес, като вече наблюдатели на „аферата Трънско злато“ има по целия свят.
Фирмата рискува със зле обмислени действия, противоречащи на Европейските ценности и норми, да последва съдбата на наетите от нея злощастни чалга-лобисти и искусни стъкмисти Каролев, Рашев и Богданов, които станаха нарицателно за калпаво застъпничество в България.
Сега и на тях им боде в гърлата и можем само да очакваме покачване на стандартите за качество и в техния бранш, защото срама, който берат в момента е голям.
Ако Асарел-Медет е уважаваща себе си фирма и осъзнава, колко важно е от тук нататък пред българското общество да има имидж на съвестен инвеститор, то тя ще ни покаже, че може и достойно да губи и ще зачете мнението на трънските хора. Всичко друго би работило срещу нея и мобилизира гражданското общество за отпор и протест.
Сега, относно крокодилските сълзи, че видите ли, гоним чуждите инвеститори: Първо, не виждам нищо лошо злато за 2,5 мрд. U$ да остане актив на българската държавата, един вид държавен резерв в недрата на Руй и Ерулската планина, вместо да бъде оставено на частници да го изнесат срещу мизерни отчисления, които дори няма да покрият щетите, които златодобивът ще нанесе на инфраструктурата в Трънския край.
А иначе тезата, че гоним инвеститори, е демагогия и роболепие по примера на Благой Рагин, който ни съветваше да си траем, когато шведите ни ритат по главите - щели сме иначе да изгоним чуждите туристи…
Не, ние приветстваме всяка инвестиция, която отговаря на установената бизнес-етика, на международните норми и не е в разрез с Европейските ценности. Заплануваната инвестиция на Евромакс сървисиз за съжаление не е такава.
Трънчани, видите ли, чиито мъдрост и инстинкт за самосъхранение им подсказаха да отхвърлят златодобива, вече биват хулени от чалга-лобисти като простаци, не способни да вникнат в „истината“ за света, че той е нищо повече от материален ламтеж.
Е, и по този въпрос Трън даде ценен урок на (без)мозъчните тръстове и на безгръбначните стожери на изродената алчност. Да господа, има житейски смисъл, има щастие извън менгемето на материалното умопомрачение.
Знам, не разбирате, но елате в Трънско, отворете си сетивата и може скоро да говорим на един език. Ще осъзнаете, че сте повече от машина за печелене на пари.
Ще откриете спасителна човещина вътре в себе си, която самите Вие сте обрекли на доживотен затвор и на която така и никога не сте дръзнали да отключите килията. Със сигурност ще се доближите до радостта от простичкото щастие.
Именно в това е моето голямо притеснение. „Аферата Трънско злато“ и сагата около Трънския референдум, направиха на Трън такава грандиозна реклама, че досега сравнително слабо познатия Трънски край влезе като тема за разговор във всяко българско семейство.
Нека сега лобистите на Евромакс сървисиз, размахващи дипломи по икономика, кажат, колко десетки милиони рекламен бюджет щяха да са нужни на Трън, за да постигне такова ниво на разпознаваемост и актуалност в съзнанието на потребителите?
Моето притеснение е, че прекалено много интереси ще се насочат сега към Трън и не всички ще бъдат само за негово добро. Да се надяваме, че фатални грешки на други български градчета, които затриха автентичния им образ, ще бъдат избегнати.
Така или иначе, домогванията за злато на Евромакс сървисиз направиха на Трън такава реклама, че можем спокойно да говорим вече за пограничния град като за УТВЪРДЕН БРЕНД. За тази услуга градът не е извадил и една стотинка…
Ние, трънчани, хората с трънски корени и всички почтени хора в държавата и по целия свят обещаваме да сме неотменно до Трън, когато е в беда и да го пазим от зли погледи. Гордеем се, че сме трънчани, дъщери и синове на юнашко племе!
Коментарът е предоставен на Десант от автор, подписан с името Буни Камик
