Най-запазеният долмен на Балканите е край тополовградското село Хлябово


Най-запазеният долмен на Балканите е край тополовградското село Хлябово
Снимки: Авторът
01 Юни 2017, Четвъртък


За да го видите, трябва да внимавате да не пропуснете малката стрелка встрани от пътя, която играе ролята на указателна табела

Автор: Диана Славчева

Пътят между тополовграските села Хлябово и Българска поляна е спокоен и малко натоварен. Край шосето се редуват типични сакарски гледки на гори, хълмове и поляни, тук-таме карирани от малки лозови масиви.

Нищо не подсказва, че близките околности кътат следи от древната тракийска цивилизация по нашите земи. А именно тук, в местността Нъчеви чаири, може да се види най-големият запазен на българска територия долмен.

Ако решите да го посетите обаче, трябва да си отваряте очите на четири. Защото стрелката, сочеща към него и изпълняваща ролята на указателна табела, е съвсем малка и вече едвам се вижда сред избуялите треви и диви цветя.



Но добре оформена и бетонирана отбивка край пътя все пак дава сигнал, че тук може да се спре за нещо специално. От нея към долмена тръгва добре поддържана и облицована са камъни пътека.

И ето че само след стотина метра пред очите на пътешественика се разкрива впечатляващият мегалит, който още през 1976 г. е обявен за паметник на културата от национално значение.



В неговата т.нар. странична камера са намерени останки от скелет, лък от желязна фибула, фрагментирана бронзова спираловидна гривна, бронзов пръстен, фрагменти от обеци и керамика, чаша, паница и други артефакти.



Край култовия градеж има монтирано обяснително табло, откъдето може да се научат повече подробности за него.

За първи път за долмена споменава Георги Бончев през 1901 г.  в изследването си „Мегалитни паметници от Сакар планина“. В него той съобщава за долмен с двойна камера на Големия рът, както тогава се е наричала тази местност.

През 1973 г. научно-изследователска експедиция, ръководена от професорите Иван Венедиктов и Александър Фол от тогавашния Институт по тракология при БАН (днес Център по тракология при Института по балканистика), описва и документира старината.

Това е най-големият и запазен долмен в България и на Балканите. Конструкцията му е изградена от гладки плоски камъни, с дромос и фасада. Личат останките и от мощна крепида, която е ограждала съоръжението.



Всъщност експедицията отпреди 44 години засича в землището на село Хлябово общо седем долмена. Но много преди нея, в края на XIX в. братя Шкорпил съобщават за общо 75 долмена в землището на селото. В началото на ХХ в. пък Георги Бонев описва над 100 такива гробни съоръжения.

И въпреки че повечето от тях впоследствие са напълно разрушени, все още хлябовската територия къта най-голям брой запазени долмени – не само в района на Сакар планина, но и в целия ареал на разпространението им, който включва и Странджа и Източните Родопи.

Хлябовските долмени са част от древен тракийски некропол. Според учените, самата дума „долмени“ произлиза от старобретонски и означава буквално „каменна маса“. В района на Странджа са известни като „змейови къщички“. 

Приема се, че бидейки типичен представител на мегалитните градежи, те са характерни за интензивната култово-надгробна практика в Древна Тракия между средата на II и I хил.пр.Хр.  Мегалитният обект край Хлябово е датиран към ранната желязна епоха (около 1050 – 500 г. пр. Хр).


В категории: Добри Вести , Праистория , Археология , Забележителности

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки