Проф. Пламен Павлов за македонската пропаганда, свързана с името на Гоце Делчев

Автор: Стефан Петров, радио "Фокус"

Историкът проф. Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” в интервю за Агенция „Фокус“ по повод 114-годишнината от смъртта на Гоце Делчев.

Проф. Павлов, на 4 май се навършват 114 години от гибелта на Гоце Делчев. Какво място заема личността му в българската история?

Да се отговори накратко и еднозначно не е никак трудно, тъй като става въпрос за един от апостолите на българската свобода и за човека, който е в най-голяма степен наследник на Васил Левски в останалите под османска власт земи, населени с българи – Македония, Одринско и Беломорието, останали по силата на Берлинския конгрес в състава на Османска Турция.

Много са сходствата между Левски и Гоце Делчев и това не е само някаква пропагандна теза, тъй като аз не казвам нещо, което е ново. Но ако направим съпоставка в чисто политически, идеен, ако щете и във военен план, няма друг български водач от онази епоха, който да е толкова близо до заветите на Левски и който очевидно е проумявал повече от всички останали това, което самия Васил Левски е проповядвал и е вършел.

Става дума за това, че Гоце Делчев е създател на голяма част от комитетската мрежа в поробените български земи, на четите като инструмент на една армия на „държа в държавата“, на координацията на действията в една военна структура. Също така на въоръжаването на организацията с модерно оръжие, създател на фабрики за бомби, за динамит. Един човек, който има военно образование, макар и незавършено.

Той е изключен от военното училище в София, поради участието му в кръжок на социалисти. Той е завършен офицерски кадър на българското военно образование. И то човек с несъмнени командирски качества и с много добра теоретична подготовка.

Така че той гледа на революцията като нещо изключително сериозно, а не като просто едно веене на байраци и викане на „Ура!“, а като на една военна операция, която е съчетана с патриотична дейност, с укрепване на училищата.

Тоест, той, подобно на Левски е бил и народен учител, бил е и военен. В крайна сметка и Апостол на свободата. Не можем да дадем по-точно определение на Гоце Делчев освен Апостол на свободата на българите, останали под османска власт. 

Кои са най-важните моменти от живота и революционната дейност на Гоце Делчев?

Неговият живот е твърде кратък. Както, между другото и онзи на Васил Левски. Ако Левски живее 35 години, Гоце Делчев живее едва 31 години. Неговите стъпки са също на едно момче от средната класа. В това отношение съпоставките с Левски са изключително близки.

Той завършва униатското начално училище в родния Кукуш, тъй като той самият е от такова семейство. После завършва екзархийската прогимназия. Гимназията в Солун – най-мощният културен и образователен институт от тази част от поробените български земи, едно училище, което има невероятни характеристики и като учебно заведение, и като център на българската идея.

След това следва във Военното училище в София. Там е близък с голяма част от бъдещите дейци на организацията. След като е изключен се посвещава вече напълно на дейността за освобождението на българите в Македония и Одринско. Той се включва в Българската македоно-одринска революционна организация - организация, която най-вече знаем като Вътрешно македонска, едно нейно много по-късно название.

Но той без да е едноличен председател на организацията, на практика е най-силната фигура в нея и това се признава от абсолютно всички. Като ревизор на четите, на армейските формации в рамките на организацията, той е човекът, който осъществява най-важната част от нейната дейност.

Той е бил и представител на организацията в София и по тази линия си сътрудничи с дейците от Вътрешния македоно-одринския комитет. Тези определения на историографията в миналото и на днешната пропаганда в Македония, че той е против върховизма са нелепи, тъй като той е един от хората, които олицетворяват общите цели на двете организации.

Много се спекулира с неговото отношение към Илинденско-преображенското въстание. Вярно е, че той, както и Даме Груев, не са против въстанието като акт на революцията, а по-скоро против прибързаното му вдигане. Нещо, което смята и Левски, когато Каравелов го призовава към вдигане на въстание.

Самият Гоце Делчев се е смятал за продължител на делото на Левски. Още ученик в Солунската гимназия той е горещ застъпник на идеите на Левски. Влиял е силно на своите ученици за това до каква степен наследството на Левски е напълно актуално.

И той, и Даме Груев основават комитети, четейки или устава на БРЦК, или откъси от „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов. Това е едно логично продължение на възрожденските идеи в неосвободените земи. 

Можете ли да ни разкажете малко повече за битката при село Баница, в която е убит Гоце Делчев? 

Неговата гибел е, до голяма степен, следствие на злощастни обстоятелства, тъй като голямата част от четата се е изтеглила от село Баница. Той там влиза в битка с един свой съученик, състудент от Военното училище.

Това е майор Тефиков, който е българин мюсюлманин или помак, както се казва не съвсем точно на тази група. Има съмнения, че самият Тефиков е направил всичко възможно да позволи четата да се изтегли. Тя наистина се изтегля, но Гоце Делчев пада нелепо в тази битка.

Между другото Тефиков не позволява на турския аскер да се гаври с труповете. Не се правя на адвокат на Тефиков, но кръвта вода не става. Дори в този злощастен случай се вижда това нещо. Даже се знае, че те са били в колегиални отношения във Военното училище.

Неговата смърт до голяма степен е резултат на злощастни обстоятелства. Тя много добре е разгледана в романа „Атентаторът“ на младия писател Ивелин Първанов. Там е представен един от най-добрите и завладяващи образи на Гоце Делчев в съвременната българска литература.

За съжаление, доминиращите среди на българското писателство са загърбили тази тема. В романа на Ивелин Първанов „Атентаторът“ в художествена, съвременна форма е разгърнато всичко това. Там самият Ивелин Първанов описва някои версии за смъртта на Гоце Делчев.

За мен основното е, че до голяма степен, това е малшанс за революцията и отсъствието на Гоце Делчев в следващите години е доста осезателно, както и на Дамян Груев малко по-късно. 

Какъв е нашият съвременен прочит на общочовешките послания и идеите на Гоце Делчев?

Много се спекулира с неговата пролява или левичарска ориентация. Това е нормално за младите хора във всички времена. Да не говорим за българите в Македония в конкретния момент, тогава левите идеи, анархистически, социалистически, са изключително популярни. Те не трябва да се отричат лековато от някакви съвременни позиции.

Самият той обаче си е убеден български патриот. Даже аз съм донякъде склонен да не вярвам на една общо взето широкоразпространена постановка, че отначало той е против включването на Македония и Одринско в Княжество България, че е за автономия, в рамките на Османската империя с права на всички народности.

Това са идете на революцията против Освобождението, това са идеите и на Левски, и на Каравелов. Тази автономистка идея е съобразена и с историческата реалност, че след Съединението, това би предизвикало реакцията на всички Велики сили и на всички съседи.

Ние виждаме едно последователно развитие на тези идеи, според самото напредване и на организацията. Под ръководството и на Гоце Делчев, и на Даме Груев, и на още една плеада от революционери, тя постепенно разширява обхвата си, наистина се превръща в една паралелна власт.

Тогава много по-открито се говори, че има вариант като Източна Румелия за автономия и после за съединение. Много често македонската пропаганда се опитва да вади нещата от контекста, да превръща Делчев едва ли не в някакъв критик на България.

Нищо подобно няма. Но тази пропаганда напоследък посяга и на Тодор Александров, няма да се учудя ако съвсем скоро посегне и на Иван Михайлов. Тя вади нещата от контекста, формира едно антибългарско мислене и това нещо е недопустимо и не може да се търпи повече, според мен.

Не само в чисто научен и патриотичен план, то просто не е вярно и формира антибългарски настроения, които са абсолютно на някаква гнила основа.

Съвременният прочит на Гоце Делчев е същият, който дава и Георги Делчев – той е българин, той никога не е твърдял, че е нещо друго. След като така се завъртат нещата, че костите на Делчев остават в Македония, против неговата воля и тази на роднините му, там започва една пропаганда, едно митологизиране, едно превръщане на Гоце Делчев в някаква виртуална фигура, която изобщо не съответства на историческия му портрет.

Но аз съм сигурен, че нашите сънародници в Македония, всички честни хора, като прочетат това, което казва самият Гоце Делчев, ще се убедят, че той е българин и никакъв друг. Както впрочем и Яне Сандански и водещите личности, и интелигенцията, и всички честни българи във Вардарска и Егейска Македония. 

Не може да се дели историята на Македония от историята на България. Става дума за една и съща история. Ние не можем да си делим националните герои. Гоце Делчев е герой на всички българи.

Той не е локален герой на Македония или на някаква конкретна област. Той е един човек с общобългарски измерения. Той е един много умен и честен човек с много широки хоризонти. Крайно време е на нашите национални герои от Македония, пък и от други части от отечеството, да се гледа като на част от цялата ни национална история.

Няма отделна Македонска, Добружданска, Поморавска или някаква друга история. Има история на нас, българите. Така че, той е част от пантеона на българите. Ако наистина се опитваме да разсъждаваме във формат Апостоли на свободата, след Васил Левски, големият апостол на свободата в общобългарски размери е Георги Делчев, Гоце Делчев.

В категории: Новини , История , Войни за освобождение , Българските родове