Наричат го втората жива торпила на българската бойна авиация
На снимката от ляво на дясно: фелдфебел Кълвачев, подпоручик Лальо Колев, поручик Неделчо Бончев, полковник Георги Дреников, полковник Симеон Камински и подпоручик Петър Киров
На 17 април поручик Неделчо Бончев записва завинаги името си сред великите въздушни асове на България като повтаря повдига на Димитър Списаревски
Автор: доц. д-р Петър Ненков
На 17 април 1944 г. поручик Неделчо Бончев извършва въздушен таран на американска "летяща крепост" Б-17 в небето над София и по този начин повтаря подвига на капитан Димитър Списаревски. Така той става вторият български пилот, свалил чрез таран американски бомбардировач по време на Втората световна война.
Неделчо Бончев е роден на 21 юни 1917 г. в София. След завършване на Втора мъжка гимназия, постъпва във Военното училище. Обучен е като летец-изтребител в България и Италия. От август 1943 г. е командир на ято във 2/6 изтребителен орляк. Участва във въздушната защита на София през периода 1943-1944 г.
На 20 декември 1943 г. поврежда тежко един американски четиримоторен бомбардировач, а на 30 март 1944 г. сваля една «летяща крепост".
На 17 април година по-късно атакува «летяща крепост» Б-17. Старае се да стреля от максимална близост, за по-добри попадения, но приближава прекалено и не успява да се размине с бомбардировача.
Двата самолета се сблъскват и разрушават във въздуха. Бончев се свестява след свободно падане от няколко хиляди метра висо чина заедно с бронираната пилотска седалка. Успява да се освободи от коланите и да отвори парашута си.
Приземява се в една дълбока снежна преспа до село Студена, Пернишко, без ботуши, загубени по време на падането. От престоя в снега Бончев развива бронхопневмония и се налага лечение, което продължава през цялото лято на 1944г. Към края на август той се завръща в ятото.
След 9 септември 1944 г. българската войска е изпратена от новата власт срещу нов противник-отстъпващите от Балканите, германци. Поручик Бончев нарушава лекарската забрана да лети и на 5 октомври 1944 г. излита начело на две четворки изтребители «Месершмит Ме 109» от 2/6 орляк. Бойната задача е да прикриват шест бомбардировача «До -17», след което да проведат самостоятелни атаки по земни цели по шосето Крива паланка-Куманово.
При заход за земна атака, самолетът на Бончев е улучен от противникови зенитни оръдия. Пилотът скача с парашут от малка височина, а след секунди машината експлодира. При приземяването наранява крака си. Попада в плен.
За последно е видян от българския офицер-летец, поручик Георги Петков Георгиев - Гошето. Разминават се под конвой на входа на военнопленническия лагер в Скопие, но нямат възможност да разменят нито дума. По-късно е екзекутиран от германците.
