Един приказен кът за отмора между руенските села Вресово и Зайчар
Автор: Диана Славчева
Имало едно време... Така започват всички приказки. Така започват и легендите.
Та имало едно време в руенското село Вресово една баба, която останала мома до старините си. И нищо чудно – тя била мъжкарана и нямала страх от нищо. Така и я запомнили – да обикаля нощно време без страх сама из селото.
В една местност на пътя между Вресово и Зайчар имало чешма с изворна вода и дървени корита. Та се хванала веднъж старицата мома на бас, че ще може да забие нож в тях. Грабнала се бабата, па отишла на чешмата, замахнала да забие ножа, но без да разбере, забола с острието и престилката си.
Рекла да си тръгне, ама не може – престилката й я държи. Тя обаче помислила, че някой я дърпа отзад, изплашила се и паднала, предавайки Богу дух. Така кръстили извора „Бабина момина чешма“. Така той се казва и до днес.
Сега водата тече от чучура в бетонни корита. А край нея през 2002 г. работници от айтоския клон на горското стопанство „Дъбрава“ изградили навеси за почивка. В единия има направена огромна фурна, в която може да се изпекат наведнъж две агнета. В другата беседка има иззидано барбекю.
Вресовци често идват на пикник на това приказно място сред красивата дъбова гора. И пият от студената изворна вода, спомняйки си къде със смях, къде с жалост за бабата мома, дала името на чешмата.
