Нямаме претенциите да твърдим, че нашата поредица за великите творци в областта на театъра и балета от началото на миналия век, родени в града на Левски, е изчерпателна. Редакцията на Десант е отворена за вашите писма, коментари, семейни истории и архивни снимки, скъпи читатели!
Автор: доц. д-р Петър Ненков
Великата българска актриса Елена Кирчева, известна с псевдонима си Елена Снежина, е съпруга на актьора Атанас Кирчев и майка на актрисата Олга Кирчева. Родена е в Карлово на 14 март 1881 г. Учи театрално изкуство в Московския художествен академичен театър при големите руски режисьори и театрални педагози Константин Станиславски и Владимир Немирович-Данченко.
Участва в трупата на Свободния театър (1905-1906). Заедно Атанас Кирчев и други артисти стават основоположници на Народния театър „Иван Вазов”, в който играе през периода 1906-1944.
В репертоара на Елена Снежина присъстват роли от пиесите: „Иванко“ от Васил Друмев, „Нора“ и „Подпорите на обществото“ от Хенрик Ибсен, „Платон Кречет“ от Александър Корнейчук, „Симеон“, „Големанов“, „Златната мина“ от С. Л. Костов, „Непознатото момиче“ от Франц Молнар, „Сираче без зестра“ и „Буря“ от Александър Островски, „Сирано дьо Бержерак “ от Едмон Ростан, „Вишнева градина и „Майка“ от Антон Чехов, „Венецианския търговец“ и „Хамлет“ от Уилям Шекспир, „Коварство и любов “ от Фридрих Шилер, „Когато гръм удари“ и „В полите на Витоша“ от Пейо Яворов и други.
За връх в кариерата на Елена Снежина е смятана ролята на Фани Армори в „Неразумната дева“ от Анри Батай.
Освен в театъра, Снежина има роли и в киното: „Дяволът в София“ (1921), „Безкръстни гробове“ (1931), и „Грамада “ (1936).
Пешо Радоев, създателят на Българския балет
И той е роден в Карлово, през 1876 г. Получава образованието си в Рисувателното училище в София. От най-ранни години обаче проявява горещ интерес към гимнастиката и танцовото изкуство.
Заминава за Прага през 1899 г., за да специализира гимнастика. Там открива истинското си призвание - танца! Завърнал се от чешката столица, той става учител в Първа и Втора мъжка гимназия.в столицата. Като преподавател работи в продължение на 25 години и същевременно се изявява като балетмайстор.
Дебютът на любителската балетна трупа на Пешо Радоев на 22 февруари 1928 г. в София с "Копелия" от Леон Делиб се счита за рождена дата на професионалния балет в България.
От основаването на «Българска оперна дружба» и след откриването на Народната опера в София Пешо Радоев поставя танци към отделни опери, като «Фауст», «Продадена невеста», «Аида», «Палячо», «Травиата» и др. Открива балетна школа в София през 1919 г.
Деца от школата на Пешо Радоев, създател на първото балетно училище в България Снимка: блог Стара София
Дейността му има голямо значение за популяризиране на балетното изкуство в България. Умира в София през 1956 г. на 80 години.
*** Освен чудесни професионалисти, българските артисти са и големи родолюбци. Нагледен пример за това е една случка, свързана с Балканската война. Вестта за нейното обявяване - 5 октомври 1912 г., пристигнала в Народния театър, по време на театрално представление. Иззад кулисите един от суфльорите се провикнал: „Сава, войната е обявена!”
Знаменитият театрален актьор Сава Огнянов, който по майчина линия също е от Карлово (майка му Мария Пулиева е първото либе на Христо Ботев), тутакси прекъснал своя монолог на сцената и се обърнал към публиката:
„Господа, войната е обявена. Да вървим да изпълним отечествения си дълг!“
От трупата на театъра загива актьорът Христо Ганчев, а неколцина други актьори са ранени в боевете.
