Българският народен театър на посещение вБитоля, Османската империя, в 1908 година. К. Стоянов, Сава Огнянов, Йозеф Шмаха, Екатерина Златарева, Пенчо Славейков, Васил Кирков, Атанас Кирчев, Христо Ганчев, Св. Добрев, Н. Христов, В. Шумлянска, Кица Стоянов
Продължаваме с нашата поредица за великите театрална творци, родени в Карлово, с една от звездите на Народния театър от първите десетилетия на миналия век
Автор: доц. д-р Петър Ненков
Васил Кирков е роден на 15 май 1879 г. в Карлово. Той е един от основателите на българския професионален театър. Започва работа като артист през 1890 г. в „Столична драматична трупа “. През периода 1892–1904 г. работи в театър „Сълза и смях“. От 1904 г. е актьор в Народния театър.
Той е творец с ярка индивидуалност. Истинска звезда на българския театър от първите десетилетия на миналия век. Боготворен е от публиката, особено от младите, които са изпълвали галерията на Народния театър на всяко негово представление. Наричали са го „Ботев на театъра“!
Той е ненадминатият български Хамлет. Запомнящи се ролите му също така на Карл Моор от „Разбойници”, Маркиз Поза от „Дон Карлос” и Фердинанд от „Коварство и любов”. Талантът му е оценен високо от прочути театрали от Москва, Виена, Белград, Загреб, Париж.
Авторитетът му в обществото и артистичния свят е огромен. Неслучайно го избират единодушно за председател на Съюза на артистите от 1925 до 1929 г., а когато се разболява, и за негов пожизнен почетен председател.
Цели четири десетилетия Васил Кирков гори на сцената. Той е сред основоположниците на Народния театър през 1904 г. Превъплъщава се в повече от 70 роли.
През 1926 г. Дирекцията на театъра го „освобождава” по един най-груб и безцеремонен, начин заедно с Адриана Будевска. Под предлог, че двамата били вече „преуморени” и трябвало да освободят щата за млади артисти.
Това го разболява от рак на белите дробове и води до смъртта му на 18 ноември 1931 г.
Погребението му на 28 ноември 1931г. е всенародно. Цяла София се стича пред Народния театър, за да изпрати своя любимец.
Неговият знаменит съвременник Кръстьо Сарафов произнася прочувствено траурно слово, започващо с думите: „Най-големият вече не е между нас! Българският театър, който сега осиротя, не е създал личност по-светла от неговата, сърце по-туптящо от любов от неговото, вдъхновение по-могъщо от вдъхновението на несравнимия Васил Кирков.”
