Възмутително! Палавеевият параклис в Копривщица се руши безвъзвратно

Автор: Димитър Тренчев

Известният Палавеев параклис в Копривщица се руши. Той се намира в двора на построената през 1817 г. първа копривщенска църква „Свето Успение Богородично“, която е национален културен исторически паметник.

С нейния камбанен зов е възвестено априлското въстание от копривщенския съзаклятник, самобитен художник и хроникьор на бунта Танчо Шабанов. В купела на църквата са кръстени Любен и Петко Каравелови, Георги Бенковски, Тодор Каблешков и Димчо Дебелянов.

С изключение на Каравелови и Бенковски костите на останалите след години са пренесени и препогребани в църковния двор. Със старата църква започва и завършва жизненият път и на един от най-крупните дарители в българската история и основен благодетел на Копривщица Хаджи Ненчо Палавеев, чиято фамилна гробница също е тук.

През 1902 г. в църквата започва основен ремонт, който продължава чак до 1917 г. За период от 15 години богослужението е пренесено в предварително построения параклис.

Както е видно от оцелелия ктиторски надпис над главната порта, храмът е изграден със средства, дарени от Хаджи Ненчо Палавеев. Дотогава на мястото съществува построен през 1817 г., заедно с църквата, малък приют. В него като храненици – стипендианти на църквата, живеят будни българчета от близо и далеч, които учат в местното школо. Най-известни сред тях са възрожденските просветители Христо Г. Данов и Илия Кацаров.

Самият приют пък наследява преустроената сграда на съществувалия тук още от средата на XVIII век метох на Хилендарския манастир.

Метохът е първата официална християнска култова сграда в Копривщица. Базиран на институционалния авторитет на Светогорското монашеско самоуправление Копривщенският Хилендарски метох е начален етап на легитимиране на религиозните права на местните българи и основна предпоставка за полученото разрешение за построяване на първата копривщенска църква „Успение Богородично“.

Засега не са открити писмени данни за броя, имената и духовните санове на монасите, обитавали метоха. Косвен атестат за успешната им проповедническа дейност са имената на поклонници от Копривщица, записани като дарители на Хилендар в манастирския поменик от 1767 г.

Според църковния канон за параклис е отредено източното крило. В западното е изградена магерница – храмова кухня с пещ за печене на хляб и месо и големи медни казани за различни гозби. Обзаведена е и трапезария. В нея при лошо време копривщенци сядали на курбана, празнували кръщенета и сватби и почитали паметта на покойниците.

През 1904 г. е пусната в действие и малка свещоливница. Тя работи с калъпи, конструирани от Танчо Шабанов, и восък, добит от църковния пчелин и даряван от миряните. За най-личните светски и духовни лица, гостуващи в Копривщица, през 1906 г. е обзаведена стая за нощуване.

Архивни документи и родовата памет свидетелстват, че през 1906 г. тук първи преспива Иван Вазов. Той е не само на приятелска визита на известното семейство Доганови, но и официален гост на Копривщица за 30-годишния юбилей на Априлското въстание.



Палавеевият параклис през 2007 г., Снимка: Уикипедия

След приключване на ремонта през 1917 г. сградата функционира само като църковна кухня, трапезария и гостна стая. В периода 1922-1923 г. стаята за гости е „полева научна база“ за теренните обхождания в района на първия български почвовед Никола Пушкаров докато картира местните почви.

Споделяйки възхищението си от красотите на България, през 1934 г. английският юрист и публицист Джордж Логио възторжено пише на Симеон Радев, че при гостуването си в Копривщица „с вързани очи щях да мисля, че са ме въвели в отличен софийски дом, а не в църковен пансион…“.

Църковната кухня, трапезарията и гостната стая просъществуват чак до 1975 г., когато църквата получава статут на национален културно исторически паметник. „Попски казани и черпаци нямат място до паметника“ – отсъдил тогавашен висш държавен чиновник.

Докато траел последният ремонт на църквата и се извършвала вертикалната планировка на двора й, сградата на параклиса била превърната в строителен склад. Като такъв я заварват промените през 1989 г.

Колкото и да е парадоксално, постройката е занемарена и рухва след възстановяването й като църковна собственост.

Днешното състояние на параклиса говори за поне десетилетна липса на елементарна поддръжка. От дъждовните и снежни течове дървената конструкция е изгнила и в два участъка е рухнал покривът. Срутването му е разрушило паянтовите вътрешни стени и е повлякло и половината от масивната фасадна стена.

Предизвиканият конструктивен дисбаланс ежедневно генерира необратим процес на саморазрушаване, който е непредвидим като време, мащаб и последствия за посетителите и околните сгради. Най-застрашена е разположената в съседство родна къща на революционера Тодор Каблешков.

Голямата денивелация на терена и разположението на срутището на калкан с оградната стена на дома светиня създават опасна предпоставка руините да се стоварят в задния й двор, точно върху Каблешковия паметник. Той е ежедневно обгрижван като работен обект от музейните специалисти и е място за поклонение на посетителите. Тази ситуация допълнително повишава степента на опасност.

Тя, макар и половинчато, е временно неутрализирана от музейните специалисти с подръчни средства – опънат канап, който да предупреждава посетителите и да ограничава достъпа им.

Въпреки, че цялото пространство пред самия параклис е опасно, то не е обезопасено с необходимата като материал, местоположение и височина ограда. Не са опънати дори стандартните предупредителни ленти.

На фона на очевадната съсипия наскоро забоденият с кабърчета обикновен лист с принтиран черен надпис „Сградата е в ремонт“ не е просто гузно, но и невярно оправдание. Най-малкото, защото няма вътрешно и външно конструктивно укрепване, което да блокира саморазрушаването. А и да обезопаси сградата, за да се извърши пълно или частично архитектурно и интериорно заснемане като условие за възстановяването в автентичния й вид. 

Няма видими белези за какъвто и да е строително-монтажен процес – подготвителен, начален и т.н. Дори безопасните строителни отломки не са разчиствани от години. Сред тях все още самотно се извисява масивният, отдавна угаснал, но вече клюмнал комин на пещта.

Местният стопанин на параклиса е църковното настоятелство на храм „Успение Богородично“. На районно ниво Копривщица е съставна и подчинена енория на Панагюрската духовна околия. Тя пък е под юрисдикцията на Пловдивската митрополия, която е в диоцеза на Светата българска православна църква.

Като национален културно исторически паметник строително-монтажна дейност от всякакъв характер и мащаб в църквата „Успение Богородично“ може да се извършва само по проект, изработен от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) към Министерство на културата и канонично утвърден от подопечната на Светия Синод на БПЦ пловдивска митрополия.

Въпреки 105-годишната си история, отразяваща живота на личности и свързани с тях събития с местно и общонационално измерение, параклисът не е защитен дори със статут на паметник с местно значение!? Такава процедура не е била инициирана нито от собствениците, нито от законово задължените ресорни институции.

Създаденият законов луфт е позволявал текущи ремонти и поддръжки на параклиса през годините. За сметка на собствениците. Но те не са използвали тази възможност. Въпреки че БПЦ е най-заможната институция в България. Така са обрекли на саморазрушение един безспорен паметник.

Служещият от 26 години в храма отец Богомил зорко наблюдава шетащите из църковния двор поклонници и кротко, но настойчиво предупреждава по-любопитните да не приближават опасната сграда. „Скоро ще стане като нова. Проект има, работи се. Ще стане“ – уверява отец Богомил, всеки проявил по-голям интерес, питайки или снимайки рушащата се сграда.

А докато проектът „стане“, голямото срутище ще остане скрито зад набързо опънат параван от обикновен найлон, чийто черен цвят е зловеща, но достоверна рамка на срамната картина на безсрамното нехайство. А зад гротескния надпис „Сградата е в ремонт“ ще прозира гневният укор към собствениците, защото тяхно задължение е да пазят! И по Божиите, и по човешките закони!

А и защото параклисът не е обикновена недвижима собственост. Параклисът е памет! Тази на Хаджи Ненчо Палавеев и на Копривщица! Сиреч – на цяла България!

В категории: Новини , Разследвания , Архитектура , Забележителности