В миналото накитите са защитавали жената като продължител на рода


В миналото накитите са защитавали жената като продължител на рода
Снимка: zakazanlak.bg
07 Март 2017, Вторник


Историческият музей „Искра“ в Казанлък съхранява над 100 автентични женски бижута от ХІХ век от личната колекция на изкуствоведката проф. Ана Рошковска

Автор: Десант

Над 100 автентични женски накита от ХІХ век от личната колекция на изкуствоведката проф. Ана Рошковска съхранява Исторически музей „Искра“. Тя ги е събирала, докато обикаля из всички краища на България във връзка със своите изследвания върху културните влияния между Европа и Балканите.

След нейната кончина през 2010 г. съпругът й Теодор Попов дарява колекцията, показвана преди това в българското посолство в Ню Йорк, на музея в Града на розите.

В навечерието на празника на жената 8 март за ценните бижута разказва Венелина Илиева, уредник в отдел „Етнография” на ИМ „Искра”, пред сайта zakazanlak.bg.

По думите й, те носят ценни послания - не защото разкриват модата по онова време, а преди всичко тъй като показват обичаите и традициите в българското общество.

"През ХVІІ и ХІХ век в традиционната народна култура накитите са натоварени със защитни функции на жената като продължителка на рода" - изтъква Венелина Илиева. 

Тя уточнява, че жените задължително носят на главата си везана кърпа, ризите са избродирани на китките, чорапите също са везани около глезените – така граничните зони на женското тяло с външния свят са защитени от лоши погледи с кода на народната шевица.

"На шията са герданите и пендарите, отново около бродираното гърло на ризата. Пафтите на коланите пък събират двете половини на тялото. И всичко това не е просто суета и показност, а красив начин да се предпази жената като продължителка на рода от зли погледи и помисли.

Накитите задължително са метални, за да звънят, като по този начин привличат мъжкото внимание. В зависимост от вида на метала – злато, сребро, мед, бронз или месинг, се показва социалният статус на тяхната притежателка, а везаните кръстчета в шевицата и нагръдните икони сочат религиозната й принадлежност" - посочва етнографката.

Именно такива автентични бижута от средата и края на ХІХ век – мънистени колани с пафти от месинг, трепки с естествен камък карнеол и следи от позлата, поставяни на забрадката, за да пазят от лоши погледи, обеци, нагръдни икони от олово с цветен емайл, филигранен кръст - събирани по време на дългогодишните изследвания на проф. Ана Рошковска, се съхраняват днес в музей „Искра“.

Заедно с това във фонда му се пазят и лични бижута на изкуствоведката – красиви кехлибарени огърлици и гривни, икона на Мадоната от Междугорието, амулети във формата на конче.





В категории: Новини , Бит и култура

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки