Сведенията ни е оставил един венециански търговец и шпионин под прикритие
Автор: Диана Славчева
Всеизвестно е, че през Второто българско царство покрай останалите държавнически и военни титли са съществували и такива, свързани с обслужващия дворцовата трапеза персонал.
Като например столник – това е човекът, поднасящ ястията на масата. Нещо като вип сервитьор.
Имало е и епикерний – или казано по по-български: чашник, и още: велик пахарник. Така се е наричала длъжността на придворен виночерпец, възприета от ХІІІ век нататък като почетна дворцова титла. В дворцовия церемониал великият епикерний поднасял на владетеля първата чаша с вино. Началникът на виночерпците пък се казвал ватавул.
Съгласно Бориловия синодик, по времето на цар Иван Александър този пост е заемал някой си монах Силвестър, в Шуменския надпис е споменат великият епикерний Срацимир, а на пръстен-печат с тази титла е представен царския братовчед Петър.
Виночерпецът не бива да се бърка с винаря, който представлявал фискален служител, събиращ данък върху виното.
Интересно е обаче да знаем какво точно се сервирало на царските и болярските трапези. По онова време, за съжаление, не са издавали книги с кулинарни рецепти. Няма начин те да не са били записани някъде, но поне до наши дни няма запазени български средновековни кулинарни книги.
За сметка на това, един венециански търговец и по съвместителство – шпионин, докладва за свой обяд във висшето общество на Царевец или по-скоро на Трапезица, където, както показват последните археологически проучвания, се е намирал дворецът на Асеневци.
Описанието на една от многобройните гозби намираме пресъздадена – колкото и да е странно и необиайно –в книгата на Любомир Левчев „Убий българина“.
И така: едно цяло изкормено пиле, но заедно с перата, се намазвало с глина и оформено като топка се хвърляло в огнището. Когато добре се изпече, топката се строшавала на масата. Перушината лесно се отстранявала, тъй като здраво полепвала в глината и директно се оскубвала, когато се очоплят глинените парчета. Така печеното пиле запазвало всичкия си аромат и месото му оставало сочно.
Можем само да си представим какви още вкусотии са похапвали царските люде в старопрестолнината ни. Но и само от тази рецепта се вижда, че ястията са били приготвяни просто и лесно, без излишно суетене и изискани гурме тънкости.
