Според православния канон, погрешно е поставянето на храна на гроба на покойника. Библията отрича това. Оставената храна по гробовете няма да бъде изядена от покойника, а от бездомните кучета, като по този начин се оскверняват гробовете
Автор: Светлана Николова
Култът към мъртвите е възникнал още в най-дълбока древност. Той залегнал в религията на Древен Египет и народите на Месопотамия. Те са вярвали в задгробния живот. Почитали са своите починали близки, като са ги дарявали с храна, най-различни предмети, според които са били необходими за техния път в подземното царство.
Вярата в живота след смъртта не била чужда и на древните траки, гърци и римляни. Те възприемат голяма част от философията на източните религии. За това говори и фактът за възникването и просъществуването на легендата за тракийския цар-жрец Орфей и неговата съппруга Евредика. Пак според този мит - преразказан от древните гърци - Орфей слиза в Царството на Хадес заради Евредика.
Няколко века по-късно с военните победи римските войски разширяват своето политическо могъщество в земите на Египет, Асирия, Персия и Вавилон. Така те възприемат много от обичаите на изтока, дотогава непознати за тях.
С падането на Рим през 476г. започва явлението, известно в световната история като Великото преселение на народите. Тези процеси увличат славянските племена и част от прабългарите, които се заселват на Балканския полуостров. Тук те заварват една много високо развита древна цивилизация, която оказва влияние върху техния религиозен мироглед. Това най-вече се отнася до славяните. Те, както гърци и римляни, изповядват политеистична религия.
При славяните също е разпространен култът към мъртвите. Техните екзотерични представи са свързани предимно с вярата в духовете, които според тях са душите на умрелите.
За разлика от славяните, древните българи идват с коренно различна култура. Те вярват в един бог Тангра, поради това религията им се числи към групата на монотеистичните религии, каквито в днешно време са: юдаизма, християнството и исляма. Но това не означава, че не са почитали своите мъртви, а напротив. Понеже прабългарите са военнизиран народ, в определен ден от годината са почитали своите паднали в бой воини.
С приемането на християнството в българския религиозен живот навлиза православният календар. В който някои традиции почти не се изменят. В българския църковен календар има три големи задушници през годината - преди Месни Заговезни, Черешова и Голяма (Мъжка) Задушница.
Тази година на 18 февруари отбелязваме Месопусна Задушница, преди Великия Пост.
Какво трябва да знаем и какви ритуали трябва да изпълним, за да почетем мъртвите?
На Задушница се посещават гробовете на починали близки. За помена се приготвя "коливо" - варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки.
Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.
Житото е символ на възкресението, защото по думите на св. ап. Павел житното зърно не може да оживее, ако първо не умре.
Виното е символ на кръвта на Исус Христос.
Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците.
Тамянът означава чистата молитва, а цветята - добродетелите на починалия.
Според православния канон, погрешно е поставянето на храна на гроба на покойника. Библията отрича това. Оставената храна по гробовете няма да бъде изядена от покойника, а от бездомните кучета, като по този начин се оскверняват гробовете. Душата не яде и не пие материална храна и питие.
Сладкиши, месо и вино се раздават между живите и като вкусват от раздавките, да си спомнят за умрелите. Както на всеки помен, така и на Задушница се раздава на бедни и нуждаещи се.
Всички задушници през годината са винаги в съботен ден, когато Исус Христос бил също покойник и с тялото си е бил в гроба.
На следващия ден - неделя, са Месни заговезни (Сиропустната неделя). На Месни Заговезни - започва големият Великденски пост.
