В учебната програма по литература за пети клас е заложено изучаването на мюсюлманския празник на жертвоприношението
Автор: Диана Славчева
Една приятелка тези дни ми се оплака, че навръх Петльовден на сина й, който е петокласник в бургаското училище, чийто патрон е сладкодумния разказвач Йордан Йовков, за домашно по литература им дали да пишат за... Курбан байрам. Тъй било според учебната програма.
Та разлистих аз въпросната учебна програма, утвърдена от просветното министерство, когато ведомството бе ръководено от Мадам „Уес“, пардон - Меглена Кунева.
Вярно бе, наистина се оказа, че в нея има заложено такова нещо. По-конкретно в раздела „Фолклорен празничен календар“ е вменено изискването учениците да се научат „да познават основните календарни празници на различните етноси, живеещи в България“.
Любопитното е, че покрай посочените в програмата български празници: Коледа, Прошка, Великден, Гергьовден, Еньовден и Димитровден, има само още два други, които не са от нашата обредност – Курбан байрам и Пасха.
Така излиза, че „различните етноси, живеещи в България“, са само два – турци (мюсюлмани) и евреи!
Къде са циганите, къде са арменците... Да не говорим за каракачаните, за власите, за гагаузите и т.н.
Но голямото прегрешение на Куневите чиновници не е толкова в това, че са ги пропуснали, а че натрапват турската обредност едва ли не като част от родния фолклорен календар.
Що ще там този мюсюлмански празник на жертвоприношението, който се посреща - както посочват енциклопедиите - "в чест на приключването на хаджа, отбелязван на десетия ден от месец „зул хидж“ по мюсюлманския календар хиджра, в памет на жертвоприношението на пророка Ибрахим".
"И защо – питаше се майката на момченцето, дето трябвало да пише на 2 февруари за Курбан байрама – учителката не им възложи да се подготвят за традициите по отбелязването на българския празник Петльовден или на християнския Сретение господне, който също се почита на тази дата?!"
Ами защото очакваният резултат от един от стандартите, заложени в същата тази учебна програма по литература за V клас, е „проявява толерантност към разноетническите словесни и културни традиции“.
Аз не знам по-толерантен народ от нашия, що се отнася до „разноетническите словесни и културни традиции“. Достатъчно сме ставали свидетели на вдъхновеното посрещане на сатанинския Хелоуин или пък на католическия празник на влюбените Свети Валентин.
Някога Паисий бе извикал: „О, неразумний юроде!“... Точно 255 години по-късно виждаме какво са сътворили неразумните юроде, докопали се до ръководството на българската просвета. Там, където е мястото на истинските народни будители, каквито несъмнено българска майка юнашка ражда и днес.
