На 24 януари се навършиха 139 години от трагичната смърт на тази изключителна руска жена, спасила живота на стотици войници по време на Руско-турската освободителна война
Автор: Десант
В българския град Бяла остават костите на една изключителна руска жена - баронеса Юлия Петровна Вревская. Родена да бъде муза на художници, музиканти, "царица" на балове и приеми, тя избира пътя на човешкия дълг.
Какво знаем за нея?
Всичките и лични вещи и документи са били изгорени след смъртта й. Останали са писмата й до Тургенев, спомените на хората, които са я обичали и боготворели, стихотворения на поети като Виктор Юго и Полонски.
Юлия Петровна, по баща Верпаховска, е дъщеря на известен руски генерал. Родена е през 1841 г. Твърде млада, шестнадесетгодишна, се омъжва в Кавказ за генерал Иполит Александрович Вревски, 44-годишен, един от най-образованите, най-умните и храбри мъже на Русия.
Няколко седмици след сватбата им, тежко ранен в сражение, генерал Вревски умира от раните си.
Овдовялата млада баронеса отива в Петербург при близките си. За кратко време фокусира вниманието на висшето общество. Образована и интелигентна, тя се интересува живо от културния и политическия живот в Европа.
Силно впечатлена от романа на Тургенев "В навечерието", започва да следи освободителните борби на българите. Страдалческата съдба на измъчения наш народ я трогва и подтиква към непоколебимо решение да постъпи в Дунавската освободителна армия като медицинска сестра.
Отначало тя работи в 45-а военновременна болница в гр. Яш, Румъния. На 8 октомври 1877 г. идва в България, в Бяла. Тук служи в 48 военновременна болница, където 5 сестри се грижат за 400 ранени войници. Вревская присъства при тежки операции, превързва и храни ранени войници, пере замърсените им дрехи...
Наричали са я "Ангелът на милосърдието".
Крехка и нежна, Юлия Вревская се заразява от тиф и след двуседмично страдание затваря очи на 5 февруари 1878 г. Погребана е в стария черковен двор, но през 1907 г. костите й са преместени в двора на музей "Освободителна война", където се намират и до днес.
За разлика от сградата на музея, която се разпада през последните години, гробът на Юлия Вревская е поддържан.
