Христо Ботев е посочил: „Той, който падне в бой за свобода, той не умира!“, а не „Тоз, който...”, както е прието по времето на соца за благозвучие.
Автор: проф. Пламен Павлов
Следствие на един нескопосан опит да се осъвремени Ботевото слово, бе наложен изразът „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“, вместо както го е казал поетът: „Той, който падне...“.
Всъщност Христо Ботев неслучайно е акцентирал върху местоимението „той“. То и по негово време е съществувала думата „тоз“, но гениалният ни творец не е прибегнал до нея, тъй като очевидно е търсил начин да повдигне температурата в своята балада, посочвайки ясно и недвусмислено кой не умира – че това е именно първият ни национален герой, който безспорно е Хаджи Димитър.
Митологизирайки образа му, поетът приковава вниманието на читателя върху същността на неговата саможертва и величие. Използваното от Ботев повторение на „той“ е част от духа и философията на цялата балада. И никой не ни дава право да го редактираме както ни е угодно.
Неслучайно в „Обесването на Васил Левски“ той говори за „твой един син, Българийо“. На всички е ясно, че Левски не е единственият син на майка България, но той е най-великият. Както и всеки разбира, че не само за Хаджи Димитър паметта ще е вечно жива, макар поетът да персонализира израза, че „той не умира“.
Но, уви, подобни примери за преиначени авторски мисли в нашата литература има немалко. Нека си спомним как преди години в химна на българската просвета „Върви, народе възродени“беше премахнато „И Бог ще те благослови“ и заменено с „Напред и все напред върви“.
По време на комунистическия режим не се посвениха да направят редакция и в Петко-Славейковата „Татковина“. Изведнъж там, „дето Дунав, Вардар, Струма и Марица си текат“, Вардар бе заменена с... Искър! Ясно е защо.
Пак там, в куплета „Дор на небо ясно слънце и на очи свят живот“, тогавашните атеисти превърнаха светия живот в „и на очи светлина“!
Така че е добре да се знае, че в баладата си, посветена на Хаджи Димитър, Ботев е посочил: „Той, който падне в бой за свобода, той не умира“!
*Проф. Пламен Павлов е автор и водещ на предаването „Час по България“ по национална телевизия СКАТ и преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“
