Българите наричат празника още Попова коледа, Кръстци, Водокръст, Водокръщи. Отбелязва се на петия ден от новата година, преди Йордановден
Автор: Силвия Горанова
Смята се, че в нощта на Зимния Кръстовден срещу Йордановден, небето се отваря, но само праведните могат да го видят и пожелаят ли си нещо - ще се сбъдне.
Вярва се, че на този ден животните и птиците проговарят с човешки глас, а всички реки и поточета спират за миг за да се пречистят и потекат отново. В Родопите смятат, че в тази нощ ветровете се бият помежду си.
Старите българи са наричали петия ден от новата година още Кръстци, Водокръщи, Попова Коледа. Смисълът на празничния ритуал е чрез силата на Кръста да се изчисти земята от бродещите в некръстеното време същества на отвъдното, на неподредения свят, да се подготви за голямото кръщене, което предстои.
Народът вярва, че на този ден се пропъждат т.нар. "мръсни дни", които започват на 25 декември и свършват на Кръстовден. В българските вярвания се смята, че през тези дни има космически хаос и демонични сили бродят по земята. В християнския смисъл това са "некръстените" дни, в който новородения Исус Христос не е получил все още Светото Кръщене.
На Зимния Кръстовден се спазва строг пост – на обредната трапеза присъстват само постни ястия.
Сутринта на 5 януари в църквата се отслужва служба, водата се кръщава и освещава. Като ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички на 1 март.
Едно от поверията гласи, че ако на Кръстовден замръзне китката босилек, с която попът ръси, годината ще е плодородна.
На този ден православната църква почита свети мъченици Теопемт и Теона.
Св. Теопемт бил никомедийски епископ. При гоненията срещу християните той бил хвърлен в тъмница и жестоко изтезаван, но въпреки мъченията оживял. Приписали това чудо на християнско магьосничество и повикали езическия маг Теона да отрови епископа.
Ала и неговите отрови не погубили християнския мъченик. Теона приел християнската вяра, поради което бил жив заровен, а Теопемт - обезглавен.
