Резилът може да послужи за урок


Резилът може да послужи за урок
Какво още чакаме и се свиваме като геополитически просяци пред един тиранин, отхвърлен и мразен от цялата планета?
20 Август 2016, Събота


Сега е моментът да изчистим анадолската агентура у нас

Автор: Стефан Солаков

Огромен резил преживяхме през изминалата седмица! Големият мъжкар и масов любимец на позавехналите лелки у нас най-неочаквано се издъни като Марко на Косово поле. Пропукването на българската държавност беше толкова оглушително, че дори и най-ревностните фенове на ГЕРБ и на министър-председателя гузно мигаха на парцали и отказваха да коментират срамното поведение на управляващата ни върхушка.
За първи път в българските медии премиерът Борисов бе масово охулен и дори наречен „подлец“ и „страхливец“, което неминуемо ще удари сериозно неговия досегашен авторитет и ще позволи на критиците му да го атакуват успешно до самия край на политическата му кариера.

Предаването на бизнесмена Абдуллах Бююк на турските власти бе финалният акорд, който потвърди всичко казано и писано досега от патриотичните медии, начело с ТВ СКАТ и в. „Десант“. А то е, че държавата ни се управлява на самотек от хора, които не са в състояние да стопанисват квартална кръчма, камо ли да се ориентират в сложните геополитически схеми, в които е вплетена и България.
Признавам, че в последните коментари, поместени в „Десант“, се осмелих да помечтая за родолюбивото „събуждане“ на премиера Борисов с активното съдействие на депутатите и анализаторите от Патриотичния фронт.

Някои изявления и мъжествени пози на бате Бойко срещу пасивността и грешните позиции на Брюксел, засягащи пряко нашата страна, родиха надеждата, че най-после сме държава, достойна за уважение.
Уви, очакванията не се оправдаха и сега ни е срам, че сме граждани и сънародници в едно омаскарено от управниците ни Отечество.
Телевизионното интервю, в което видяхме и чухме един откровено страхлив премиер, ни напомни, че продължаваме да сме васална държава, и то не в модерна Европа, за която бръщолевим под път и над път, а там, откъдето преди век и половина едвам се измъкнахме благодарение на славната плеада от борци за свобода и културно възраждане.

Бойко Борисов с един замах ни запокити обратно в Османската империя и с треперещ от политическа безизходица гласец се помоли за милостта на новия турски султан.
А всичко можеше да се случи много по-безболезнено и дори елегантно, ако имаше хора около премиера, които да го насочат към най-рационалното и печелившо решение. В бързината да се подмажем на Анкара забравихме, че и в миналото сме имали аналогични ситуации, решавани в интерес на България от хора, които дори не бяха помирисвали Харвард, Станфорд или други престижни университети и школи, където се обучават днес любимите съветници и сътрудници на господин Борисов.

По време на т. нар. „възродителен процес“ България експулсира около 1500 активисти на нелегалното турско движение, което планираше въоръжени атаки срещу държавните институции у нас. И къде ги пратихме? В Турция ли, съвсем не!
Натоварихме ги на различни транспортни средства и ги изпроводихме до Виена и Париж, където не ги посрещна почти никой, да не говорим за агресивните турски медии, дебнещи всяко действие на всекидневно охулваната от тях България.
Ето къде трябваше да изпратим Абдуллах Бююк, а и останалите 30-40 турски граждани, издирвани от анадолските специални служби. При фрау Меркел и мосю Оланд, най-големите защитници на човешките права в Европа. Нали именно те обещаваха подслон и подкрепа за всички бегълци от страните, в които колят и бесят най-новите диктатори на Ориента.

В настоящия момент турският президент Ердоган не се различава съществено от своите бивши „колеги“ Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи. Масовото преследване на всички инакомислещи в Турция напомня за близкото минало в Ирак, Либия, Египет и други страни в Близкия изток, където бе запалена факлата на т. нар. арабски революции, довели до сриването на държавността в този район на света.
Тогава американците и техните атлантически васали се намесиха пряко в хода на събитията и днес сме свидетели на пълното фиаско, с което завършиха печалните опити за изнасилване на световната история.

Ердоган рано или късно ще сдаде багажа подобно на останалите източни сатрапи, повярвали, че ще върнат своите народи в тъмната зона на феодалното господство. След неизбежния край на неговата диктатура нормалните хора сигурно ще попитат какво да правим с политическите особи, които са постилали килимчето и са удряли теманета пред Високата порта на новите османци.
Още като главен секретар на МВР Бойко Борисов успя да се сблъска със ситуация, напомняща днешния „случай Бююк“. Преди десетина години на едно от черноморските ни пристанища акостира луксозна яхта, собственост на Яхия Демирел, известен турски мафиот и племенник на тогавашния президент Сюлейман Демирел.

Издирван навсякъде по света от турското правосъдие, този юнак прекара известно време на наша територия, необезпокояван от българските служби и родното правосъдие. И тогава имаше международна заповед за задържане от Интерпол, но решението на господин Борисов се различаваше коренно от последните му действия спрямо Абдуллах Бююк.
Една прекрасна лунна нощ на борда на мафиотската яхта кацна лично българският полицейски „батман“ бате Бойко и след кратък разговор със собственика издирваният от всички плавателен съд изчезва в неизвестна посока.

Няколко дни по-късно турските медии информираха, че българите са пуснали племенника на президента Демирел срещу сумата от 100 хил. евро. Никакъв коментар не последва от страна на нашите компетентни органи, само някои недоброжелатели на правителството шепнеха под сурдинка, че деликатният случай е бил решен в стил „Ал Капоне“ – ти на мене, аз на тебе – да живее дружбата между двете съседски мафии.
От скандала, свързан с нарушаването на наши и общоевропейски закони, защитаващи политическите бегълци от преследващите ги режими, може да извлечем и определени ползи, ако има кой да се вслуша в съветите на експерти, наблюдаващи от години проникването на ислямистката пропаганда у нас.

Сега е моментът да изчистим държавата от всички „клетки“ на възхвалявания доскоро философ и проповедник Фейтулах Гюлен.
ТВ СКАТ и в. „Десант“ от няколко години предупреждават, че у нас бавно, но уверено проникват най-новите мурафети на неоислямската философия, които привидно проповядват мирно съвместно съществуване между отделните религии и културни общности. Хората на Гюлен превърнаха България в тихо и удобно пристанище, от което тръгваха множество маршрути за насаждане на „модерния ислямизъм“ във всички балкански страни от нашия регион.

Днес, когато виждаме как някои от най-верните гюленисти у нас обръщат палачинката и изведнъж „проумяват“, че са били заблудени (но пък добре платени), трябва да действаме решително и да изобличим не само нашенските предатели, но и да поставим на място спецслужбите, които, съзнателно или не, „пропуснаха“ трайното настаняване на една антицивилизационна идеология на наша територия.
Първо изчистваме „наследството на Гюлен“, а после се захващаме с агентурата на Ердоган в нашите политически и медийни среди. Сега е моментът с един куршум да ударим два заека, независимо от страховете, които тресат премиера и неговото обкръжение.

За целта са ни нужни истински мъже и жени, които да са наясно, че заплахите от югоизток не са чак толкова фатални, ако стъпим на предишния ни богат опит в ефективната борба срещу анадолските конспиратори.
Ако не знае как, премиерът Борисов може да получи пълноценни съвети от хората, постигнали не малко победи срещу домогванията на Анкара отново да ни подчини на своята агресивна политика. И то в годините, когато целият свят беше настръхнал срещу България, насъскван от шпионските централи на Високата порта.
А сега нали уж сме в голямото семейство на европейските и американски партньори. Какво още чакаме и се свиваме като геополитически просяци пред един тиранин, отхвърлен и мразен от цялата планета.


В категории: Коментари , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки