Новоизбрани директори първо сменяха имената на училищата си, а после отидоха и на обучение как да правят това и останалото ново
Автор: Борислав Михайлов
На 1 август влезе в сила новият Закон за предучилищното и училищното образование, който мнозинството в 43-ото Народно събрание гласува още през есента на 2015 г. Така на практика стартира и поредната образователна реформа – със закъснение от няколко години, а може би дори и петилетки, както и с „предварение“ от почти година.
Закъснението е стар български специалитет, особено когато нещо трябва да се променя из основи, за да отговаря на изискванията на новото време – в случая на предизвикателствата пред старите образователни системи и методи, които поставят ХХІ век и цифровите технологии.
Неподготвеността също е наш специалитет за началото на всяка реформа. Въпреки че Законът беше приет в началото на старата учебна година, времето така и не стигна, за да бъдат одобрени и отпечатани новите учебници за първи и пети клас. Поради което ученици и учители ще се потят върху новите учебни програми, разполагайки със стари или никакви учебници.
Първо работата, а после обучението
Доказателствата, че реформата тръгва без необходимата предварителна подготовка, не се изчерпват с липсващите учебници. В краткия промеждутък между края на учебната година и 1 август, по нареждане на вицепремиера и министър на просветата Меглена Кунева бяха пенсионирани 155 училищни директори. Заместниците им бяха избрани с конкурс и поеха реформата буквално с летящ старт в дисциплината „бумащина”.
От 1 до 7 август новите шефове трябваше да подадат документи за смяна на имената на училищата. Става дума не за патроните на учебните заведения, а за названията, скрити зад абревиатурите СОУ, ЕГ и МГ, ПМГ и т.н.
По силата на новия закон средните общообразователни училища (СОУ) стават средни училища (СУ), а езиковите и математическите гимназии - профилирани гимназии.
Малка подробност е, че покрай името, директорите трябва да сменят и трудовите договори, и печатите на училищата, както и банковите сметки и електронните подписи. Всъщност става дума за много повече звена от „веригата” - всички ясли, детски градини, училища, ученически общежития, астрономически обсерватории, планетариуми и ресурсните центрове за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца в страната, както и Държавният логопедичен център.
Цялата тази дълга и трудоемка процедура бе частично облекчена от Агенцията по вписванията, която оповести, че за улеснение на директорите заявленията по пререгистрация могат да бъдат подавани и по електронен път, с електронен подпис. Освен това във всички служби по регистрация в страната към Агенцията по вписванията се приемаха и документи на гише.
За новоназначените директори на учебни и пр. заведения няма нищо ново в казаното дотук. За читателите обаче ще е новина, че на 8 август – ден след края на маратона по пререгистрацията, в Банкя, в Националния институт за обучение и квалификация в системата на образованието започна обучението на новоназначените ръководители на държавни и общински училища.
Дано не ви прозвучи като подигравка, но зам.-министърът на образованието Диян Стаматов ги поздрави за „смелостта да поемат отговорността да бъдат директори точно в това сложно време, когато новият Закон за предучилищното и училищното образование влиза в сила”.
Заместникът на Меглена Кунева ги посъветва да обърнат внимание на комуникацията и социалното партньорство в съвременен и диалогичен формат, като ги предупреди, че менторският начин на управление вече е отживелица. По съветите на зам.-министър Стаматов, директорите трябва да работят така, че да се получи една общност, която да им повярва и да станат едно цяло.
Закон, който дава свобода?
Вън от тези напътствия за училищата като безценна и средно голяма клетка на развиващото се реформаторско образователно общество, участниците в обучението бяха запознати „с общите моменти от закона, със свободата, която той ми дава, и с новостите в държавните образователни стандарти, които вече са готови. Заместник-министърът обясни и как се съставя бюджетът на училище, като им сподели своя опит досега (Източник – пресцентър на МОН).
Ден по-късно и вече от телевизионния екран Диян Стаматов увери, че един от стандартите, които са разработили в МОН, предвижда цялата бумащина и бюрокрация да отпадне и да бъде заместена с електронно боравене с документи, но това ще стане плавно и спокойно.
Е, честито на новобранците директори и яка им гърбина на всички, които тепърва ще изпитват на свой гръб свободата, с която МОН и правителството пуснаха в действие новия Закон за предучилищното и училищното образование, независимо от неподготвеността на системата.
Възможен ли е провал?
Всъщност влизането на Закона сега и в този му вид се подкрепя най-вече от неговите автори, от гласувалите го депутати от мнозинството, както и от ръководния екип на МОН, сформиран от Меглена Кунева, след като пое министерството.
Не липсват и критични коментари. Ето какво казва пред БГНЕС Христо Монов, преподавател по психология във Факултета по начална и предучилищна педагогика в СУ "Св. Климент Охридски": ”Ако питате дали ще има хаос в началото на новата учебна година, поради ред недомислия по прилагането на закона, бих казал, че провалът вече е налице. Истината, според мнението на големи групи колеги и учители е, че на всяка цена бе наложен един закон без диалог с професионалната общност, за да се оправдае в крайна сметка изхарчването на едни пари.“
Като допълнение по темата за парите, но вече като част от делегираните бюджети, на основата на които директорите – нови и стари – формират фонд „Работна заплата” и възнагражденията на учителите, може да се каже, че към началото на август има незаети 1379 места.
Не е тайна, че в повечето случаи учителските заплати са пределно ниски и вкарват опасно близо до „армията” на работещите бедни.
Това е и една от причините за голямата миграция на учителите. По-големият проблем, повече за системата, отколкото за самите преподаватели, е, че повечето от тях са в предпенсионна възраст. По данни на зам.-министър Диян Стаматов в момента на около 5000 учители предстои да се пенсионират, но през следващите 10 години се очаква още около 45 000 човека да навършат пенсионна възраст.
Най-сериозен е недостигът с преподаватели в сферите на математиката, информационните технологии и чуждите езици.
Атрактивна ли е средна заплата от 850 лева
Дори Стаматов признава, че едва сега ръководството на МОН прави първите възможни стъпки учителската професия да стане по-атрактивна. На този етап обаче средната заплата в отрасъла е едва 850 лева.
Читателите на „Десант” знаят, че на прословутия учителски събор в „Арена Армеец” вицепремиерът и министър на образованието Меглена Кунева буквално се опита да „хлъзне” учителите с новината, че предстои увеличение на учителските заплати с 10%, контрирана ден по-късно от премиера с фелфебелското „Пари няма, действайте!”.
Поради което няма и наплив от желаещи да се отдадат на учителската професия. Отсъствие на навалица се забелязва и в съответните педагогически специалности във ВУЗ-овете.
Съгласно новия Закон за предучилищното и училищното образование, трябва да се променят и учебните планове и програми при подготовката на бъдещите учители в педагогическите факултети на българските ВУЗ-ове, но повечето от тях отказват.
Но пък от МОН вече са разработили нов държавен образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. Той бе представен пред медиите на 8 август, в същия ден, когато започна и обучението на новите училищни директори.
Според авторите му стандартът отговаря на новия Закон за предучилищното и училищно образование и е съгласуван със социалните партньори, регионалните управления по образованието, висшите училища и представители на неправителствения сектор.
И учителите ще учат цял живот
Занапред учителският стаж спира да е единственият критерий за кариерно развитие на педагогическите специалисти. То вече ще зависи и от получените квалификационни кредити, придобитата професионално-квалификационна степен и резултатите от атестирането.
Освен това, ако досега кариерното развитие е можело да се осъществява само на периоди от 10 години натрупан стаж, то сега инициативността на учителите, желанието им да се квалифицират и усилията, които хвърлят в училище, могат да им помогнат да израснат и в рамките на четири години – поне според зам.-министър Диян Стаматов.
Стандартът регламентира и квалификациите, които учителите трябва да получават. Те са задължени за 4 години да преминат 48 академични часа през одобрени програми за повишаване на квалификацията във външни институции и отделно по 16 часа на година в училището, в което работят. За задължителната квалификация ще се трупат и квалификационни кредити, които впоследствие ще са важни за атестирането.
Програмите за квалификация и институциите, които ги провеждат, ще се водят в специален регистър, за да няма злоупотреби с мними фирми. Директорите на училищата са длъжни да подкрепят учителите, като им предоставят време, отпуск и средства.
Пари ще идват и по линия на Националната програма „Развитие на педагогическите специалисти“, от Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, по грантови схеми и програми като „Еразъм”.
Всеки педагогически специалист ще има свое професионално портфолио, в което ще се съхраняват документи и материали, отразяващи активното му участие в образователния процес, в извънкласната и извънучилищната дейност, професионалните му изяви, постиженията на учениците му, както и квалификацията. То ще покрива период от четири години – между две атестирания – за да стимулира учителите към постоянно усъвършенстване.
Първите атестации ще се проведат през учебната 2020/2021 г., но дотогава учителите имат възможност да работят по своята квалификация и за добро професионално портфолио.
Анализирай това
На 9 август МОН стартира официално процедурата по оценяване на проектите за нови учебници за първи и пети клас. Предстоят консултации с учители от цялата страна, които ще прочетат новите учебници и ще оповестят мнението си. След това учителите във всички училища трябва да решат кои от тях искат да ползват и да поръчат, а издателите да ги отпечатат и доставят. Това отнема около шест месеца. Така нови учебници ще има едва за учебната 2016/2017 г.
И отново за Закона
Преди дни председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева, човек с огромен опит, отказа да аплодира в аванс новия Закон за предучилищното и училищното образование.
„Дали ще допринесе за качеството на образованието, не мога да кажа. Ще трябва да минат две години и да се направи мониторинг. Когато това стане, ще се каже дали е удачна новата образователна структура и преименуванията на училищата и детските градини, което според мен е глупост, както и дали бъдещите учители, които ще влязат в училище, ще са по-добри от тези в момента”, коментира тя.
Но е съгласна, че е имало нужда от нов закон, както и потребност от нови учебни планове и програми. Според Такева обаче, 19-те нови образователни стандарти по над 100 страници изобщо не облекчават образователната система.
„Нека да видим новото учебно съдържание и тогава ще кажем със задоволство, че законът е добър и че сме си свършили работата. Сега ще трябва да се хвалим без да имаме някаква придадена стойност”, обяснява синдикалният лидер защо едва след 2 години ще е реалистично да се оценява новият закон. А ето и нейният отговор на въпроса „Какви мерки са необходими, за да се запази образователната система стабилна?”:
„Първо, да нямаме демографски проблеми. Второ, да имаме много добра квалификация на учителите в средното образование, добро заплащане и възнаграждение за учителите.”
Дали звучи разумно и/или утопично – преценете сами!
