Сред най-често срещаните са хистомонозата и миопатията
Автор: д-р Валентин Иванов, квмн
Сред най-опасните заболявания при пернатите в дребните стопанства са кокцидиозата (кървава диария), салмонелозата (бяла диария), кукушинките и капушите, миопатията (клека), черноглавката и др. Ще се спрем на две от по-често срещаните болести, които нанасят и по-сериозни щети на стопаните.
Хистомонозата (черноглавка) е остро паразитно заболяване по пуйчетата и по-рядко по пилетата. Причинява се от едноклетъчен паразит, който по време на развитието си придобива две форми – камшичеста и амебовидна.
Той се локализира в сляпото черво на кокошката, разпространява се и се запазва във външната среда от няколко месеца до 2-3 години. Най-честите му преносители са земните червеи, които представляват любимо лакомство за кокошките. Птиците се заразяват като поемат яйцата му, обикновено при непълноценно хранене.
Боледуват пуйчета от 2-седмична до 2-3 – месечна възраст. Не са застраховани от заразата и пилета, гъсета, патета и други видове птици.
Хистомонозата е типично лятно страдание – явява се през горещите месеци на годината. Може да боледуват и по-възрастни екземпляри през есента и зимата, но това е по-скоро изключение и се явява при влошаване на зоохигиенните условия във фермата и при недоимъчно хранене.
Попаднали в организма, паразитите се локализират в лигавицата на сляпото черво, където причиняват възпалителни и впоследствие деструктивни промени в по-дълбоките слоеве на чревната стена до мускулестия и серозния слой. По-късно попадат в черния дроб, където водят до възпалителни процеси и некрози.
Увреждането на черния дроб е свързано с нарушаване обмяната на веществата и развитието на интоксикация. Нарушеният метаболизъм от развилите се порочни кръгове в организма е причината за поява на ентерохепатален синдром и масова смъртност сред пуйчетата.
Най-характерните признаци са диария, отслабване, оцветяване кожата на главата. С развитието на болестта тя придобива тъмносин до черен цвят (откъдето идва и названието черноглавка) или става анемична и бледа. При малките пуйчета протича остро и драматично с много висока смъртност, докато при възрастните птици болестта е хронична, като се редуват периоди на подобряване с периоди на изостряне. Смъртността настъпва след 1-2 месеца. При пилетата и другите домашни птици хистомонозата протича по-благоприятно.
Ако се направи аутопсия на пуйче, ще се установи следната типична картина: слепите черва са уголемени, възпалени, с удебелени стени, а луменът е изпълнен с казеозна маса (подобна на извара), след отделянето на която по чревната лигавица се откриват язви, фибринозен перитонит, черният дроб е уголемен с кръгли некрози под повърхността.
За лечение се използват някои от следните препарати: ESB3, Baycox 2,5 %, Trichomonacid tabl., Sulfochlorpirazin, Optiprim oral и др.
Профилактиката включва изолирано отглеждане на пуйчетата от възрастните кокошки и пуйки. Добре е помещенията и дворчетата да се поддържат винаги сухи и чисти. На птиците не бива да се дават земни червеи за храна. Периодично малките трябва да се третират срещу хистомоноза. Храната следва да е пълноценна и балансирана, особено по отношение на витамин А.
Миопатията (беломускулната болест, по-широко известна като клека) е сред най-често срещаните заболявания при птиците. При пуйчетата се проявява масово по време на линеенето и бързия растеж на птиците. Паралитичните промени засягат главно крайниците, а по-рядко крилете.
Заболяването е в резултат на недостатъчен прием на витамин Е и селен. Пуйчетата слабеят, изостават в растежа си, не оползотворяват пълноценно фуража. Подобни промени се наблюдават и при пилетата. Най-тежко болежката протича при водоплаващите птици – младите патета и гъсета.
Ензоотичната мускулна дистрофия се демонстрира със слабост в крайниците, птиците не могат да стоят на краката си и падат. Болните патета стоят в стадото между другите клекнали и когато направят опит да станат, те се клатушкат като пияни, правят по няколко крачки и падат на земята, като остават в гръбно положение и махат безпомощно с крака.
Апетитът е запазен, но птиците не могат да стигнат до храната поради невъзможността да се движат нормално, следствие на което остават дребни. Често слабостта в краката прогресира и преминава в парализа. Смъртността може да достигне до 40 % и повече.
За лечение се използва най-често препаратът Seled с водата за пиене. Същият препарат много успешно профилактира заболяването, затова е необходимо той да бъде неизменна част от профилактичната програма на птиците. Дава се още от 7-я ден след излюпването.
Тъй като селенът кумулира в организма, добре е да се дава с прекъсвания – на един лечебен курс от 5 дни се правят 2 дни почивка. Селеновите препарати не са токсични, нямат противопоказания, когато се прилагат в предписаните дози и могат да се използват през целия период на угояване.
Профилактиката на клеката изисква ежедневно включване в менюто на пернатите на ситно накълцани зелени храни – коприва, люцерна, детелина и др.. Най-голямо е съдържанието на витамин Е в житните кълнове – пшенични, ечемичени, царевични и др.
Недоимъчното и небалансирано хранене предразполага към появата на миопатии, тъй като се нарушава метаболизмът и по-точно обмяната на витамин Е и микроелемента селен. Много често миопийни проблеми възникват при консумиране на стари, гранясали фуражи, с високо съдържание на мазнини.
