Настоящите игри в Рио напомнят на Москва ’80, когато България се нарежда след СССР и ГДР в класирането по медали
Автор: Илиян Христов
Светът вече е олимпиада. Тя започна в петък, 5 август, и ще продължи точно 16 дни. Домакин е Рио де Жанейро и това са първите олимпийски игри, провеждани в Южна Америка. Но са и поредните, в които малка България стартира със самочувствието на фаворит, независимо от моментното състояние. Звучи невероятно и не вярвате?! Напротив – България е една от лидерките в олимпийското движение за всички времена.
Страната ни заявява присъствието си на световната сцена още през 1896 г., когато са проведени първите летни олимпийски игри в модерната епоха. Домакин, естествено, е Гърция, участват 14 държави.
България се състезава с гимнастика Шарл Шампо, а в отбора са още Панайот Белев, Илия Пенчев и Димитър Илиев от гимнастическо дружество “Юнак”. Ръководител на делегацията ни е Тодор Йончев, учител и общественик, един от основоположниците на физическото възпитание в България.
Шампо е швейцарец, който се състезава за нас - това е напълно нормално, тъй като по това време много представители на алпийската държава живеят в България, занимавайки се със спорт (учителят Жорж де Режибюс например полага основите на футбола у нас в двора на варненско школо).
Така малка България става един от учредителите на Кубертеновите олимпийски игри. Но по-интересното е друго – страната ни е 18-а във вечната ранглиста на спечелените медали.
Първото ни отличие идва чак през 1952 г., когато в Хелзинки боксьорът Борис Георгиев печели бронз. Следва лавина обаче от български медали, за да станат те днес 214 от летните олимпийски игри. Имаме 51 златни, 85 сребърни и 78 бронзови отличия, с които България завинаги се нарежда сред най-силните.
Разбирате ли, уважаеми читатели, за какво става дума? Какъв повод за гордост имаме в това унило време, колко славна е дирята на българския спорт на световната сцена!
В света има около 250 държави, а скромната откъм територия и население България, която и политически, и икономически, и демографски винаги е била джудже, е 18-а сред тях. Далеч след нас са страни като Бразилия и Аржентина (съответно с население 190 милиона и 40 милиона). Също назад са и Испания, Австрия, Дания, Швейцария, Норвегия, Португалия, Гърция, Турция, ЮАР...
Изпреварваме дори “зверове” като кубинците. Настоящата олимпиада е интересна и с друго. Политическата ескалация по света е голяма, за малко руските атлети да останат извън състезанията. Официалната причина е допингът, но истинската – анексията на Крим, която повлече за Русия ред санкции.
По сходен начин светът бе “на предела” и през 1980 г., когато се проведе олимпиадата в Москва. Година преди това СССР напада Афганистан, на Кремъл се налагат санкции, и понеже няма как съветските спортисти да бъдат изгонени от собствените им олимпийски игри, се случва обратното – САЩ и редица “капиталистически” държави не участват. Сред тях са Япония, Западна Германия, Китай, Филипините, Аржентина, Канада, както и редица по-малки.
Великобритания, Франция и Австралия пращат по-скромни делегации. За сметка на това пък олимпиадата в Москва се превръща в български спортен връх – най-голямото ни и неповторимо достижение.
България печели общо 41 медала (8 златни, 16 сребърни, 17 бронзови) и завършва на 3 място по медали в крайното класиране. Първи е СССР, следва ГДР. След нас с 20 медала е Куба, после в подреждането са Италия, Унгария, Румъния, Франция и Великобритания.
За по-младите читатели всичко това звучи изключително невероятно, но е факт. И как няма, след като под прожекторите са Янко Русев, Асен Златев, Александър Томов, Благой Благоев, Ваня Гешева, Ивайло Маринов… За поне 2 поколения българи всички тези имена предизвикват и до ден днешен тръпки.
Критиците може да кажат, че триумфът се дължи на бойкота на силни в спорта нации. Което е вярно само отчасти. Първо, защото, както се вижда и от крайното класиране, западният бойкот в крайна сметка е частичен. Доста американци, например, се включват в състезанията под флага на други държави – най-често Италия и Австралия. Второ, тези успехи се дължат най-вече на български труд, постоянство, характер, донякъде и на държавната политика през онези години, която създаваше таланти.
Време е да спрем да преиначаваме историята, добре е правилно да я оценим – чрез спорта комунистическа България преследваше политически цели в “съревнованието с капитализма”, но точно тази надпревара ни донесе слава и медали. Днес при липсата на какъвто и да е държавен интерес към спорта и медалите са кът, и славата, и талантите.
През 1980 г. в Москва участват 289 български спортисти. Злато вземат гимнастикът Стоян Делчев, кануистът Любомир Любенов, боксьорът Петър Лесов, щангистите Янко Русев и Асен Златев, борците Валентин Райчев, Исмаил Абилов и Георги Райков. Вицешампиони са борците Александър Томов, Михо Дуков, Иван Янков и Славчо Червенков, щангистите Стефан Димитров, Благой Благоев, Румен Александров и Валентин Христов, атлетката Мария Вергова, джудистът Димитър Запрянов, каякарите Любомир Любенов и Ваня Гешева, конниците Георги Гаджев, Петър Мандаджиев, Светослав Иванов, гребкините Искра Велинова, Рита Тодорова, Марийка Модева, Гинка Гюрова, Надя Филипова, отборите по баскетбол (жени) и волейбол (мъже).
Заради всички тях, а и много други преди и след това, България участва с гордо вдигната глава на всяка олимпиада!
Стискаме палци на 51 наши спортисти
Точно 51 са българите, които ще ни представляват на сегашната олимпиада. Повечето са участници в индивидуални състезания, като изключим ансамбъла по художествена гимнастика, дуото Стефани и Габриела Стоеви в бадминтона и двойката скул мъже в гребането Георги Божилов и Кристиян Василев.
Шансовете ни за медали са свързани най-вече с традиционно силните за нас спортове като борба и бокс, където очакваме призьори както при мъжете, така и сред жените. На пробив се надяваме и в спортната стрелба, джудото, леката атлетика. Можем също така да очакваме добри новини от кану-каяка, бадминтона, плуването. Не бива да забравяме, че на олимпиадата участват супер звезди като Ивет Лалова, Григор Димитров и Цветана Пиронкова, които, въпреки жестоката конкуренция, имат качества да се наредят сред най-добрите.
Традиционно добро представяне очакваме и в художествената ни гимнастика, въпреки разигралата се трагедия с Цвети Стоянова, която беляза играта на момичетата след трагичния инцидент.
Историята обаче сочи, че предварителните сметки са едно, реалното представяне – съвсем друго. От това следва и общата ни надежда – нерядко никому неизвестни българи са изненадвали нас, а и света, с блестящи постижения и олимпиадите са били трамплин за славната им кариера. Надяваме се Рио да роди нови български герои, които ще влязат в спортната ни история.
Палци стискаме на всички наши участници. А ето и кои са те:
Бадминтон: Линда Зечири, Габриела Стоева и Стефани Стоева;
Бокс: Станимира Петрова, Даниел Асенов, Симеон Чамов;
Борба: Елица Янкова, Мими Христова, Тайбе Юсеин, Владимир Дубов, Борислав Новачков, Георги Иванов, Михаил Ганев, Димитър Кумчев, Даниел Александров, Николай Байряков, Елис Гури;
Гребане: Георги Божилов и Кристиян Василев;
Джудо: Ивайло Иванов, Янислав Герчев;
Кану-каяк: Мирослав Кирчев, Ангел Кодинов; Колоездене: Стефан Христов;
Лека атлетика: Ивет Лалова-Колио, Силвия Дънекова, Мирела Демирева, Габриела Петрова, Милица Мирчева, Радослава Мавродиева, Георги Цонов, Румен Димитров, Тихомир Иванов, Георги Иванов, Митко Ценов;
Модерен петобой: Димитър Кръстанов;
Плуване: Нина Рангелова, Венцислав Айдарски, Александър Николов;
Спортна стрелба: Антоанета Бонева, Антон Ризов, Самуил Донков; Григор Димитров, Цветана Пиронкова;
Фехтовка: Панчо Пасков;
Художествена гимнастика: Михаела Маевска, Ренета Камберова, Любомира Казанова, Цветелина Найденова и Християна Тодорова (ансамбъл), Невяна Владинова (индивидуално).
