Много се говори, че сланината е вредна. Но някога нашите баби и дядовци са се хранили основно с нея, а като че ли бяха по-здрави от нас.
Каква е истината?
Гинка Гунева,
Благоевград
Последните изследвания показват, че сланината не само че не повишава холестерола, ами дори намалява нивото му, тъй като съдържа в себе си лецитин – фосфолипид, който в съчетание с мастноразтворимите A, D и C витамини, и полиненаситените мастни киселини води до извеждането му от вече образувалите се холестеринови плаки. Достатъчно е да похапваме от нея по 30 мг всеки ден.
Руснаците имат и една народна мъдрост: „Дебелее се не от сланината, а от нейното количество“. В днешно време дори се появиха диети за отслабване, базирани на умерената употреба на този продукт. И това е логично – ако се изяде едно парченце сланина на гладен стомах, то бързо ще се усети ситост, което помага да не се преяжда и да запазим фигурата си стройна.
Иначе народната медицина широко използва сланината като ефективно средство за външно приложение. При това рецептите с нея понякога се оказват по-резултатни и от най-рекламираните мазила.
Възпалени хемороиди например се лекуват с мехлем, приготвен от разтопена сланина, към която е добавен малко настърган лук.
Може да се отървем от напуканите пети, като първо ги накиснем в гореща вода с разтворен в нея оцет, след това ги изтъркаме с пемза, а след подсушаването прилепим към тях тънък резен сланина. Подобен „компрес“ помага и при варикозно разширени вени.
Сланината е и прекрасно средство за лечение на хроничен бронхит. За целта едно парче от нея се слага в тенджера на слаб огън, колкото да се разтопи, но без да кипва. Получената мас се прецежда и съхранява на хладно място. От нея се взима 1 ч.л. и се разтваря в чаша горещо прясно мляко, което се изпива вечер преди лягане.
