Родолюбие и нихилизъм по Втори юни


Родолюбие и нихилизъм по Втори юни
30 Юни 2016, Четвъртък


Мислех, че вече съм притръпнал към проявите на национален нихилизъм, но едни тъжни гледки от деня Втори юни възпламениха отново недоприспания ми гняв.


Сирената ме завари на малка и тиха русенска уличка. Само трима души застанахме мирно. Около нас си продължаваше обичайната ежедневна суетня.
Някакъв мъж ровичкаше в двигателя на повредената си кола, наблизо други приповдигнато обсъждаха предстоящото европейско първенство по футбол, а една тийнейджърка, седнала на страничните стъпала на Съдебната палата, бе съсредоточила цялото си прегърбено внимание към пръстите на единия си крак – пришка ли обработваше, гъбички ли я тормозеха, така и не се разбра.

Сирената на бойни нальоти се опитваше да напомни за нещо велико, но минувачите продължаваха да щъкат като хлебарки  на безпаметието. Очевидно бе, че гипсираното им патриотично чувство така и ще си остане потрошено.
Не е нормално във възрожденски град като Русе да ставаме свидетели на подобна жива гротеска, изпълнена от неблагодарници.

Когато забие сирената на Втори юни – една от малкото сборни тревоги за национална свяст чрез спомена за  герои, каквито за съжаление вече не се раждат – в затъващата гмеж на прогнилото ежедневие поне за няколко минути трябва да застанем мирно. Пък дори и като гузно извинение за това, че не се борим както трябва за национална независимост.
Сега, в този тържествен ден, воят на сирената ми прозвуча като линейка на „Бърза помощ“ – за безсърдечните и ампутирани от родолюбието българи.
Тодор Бакърджиев


В категории: Горещи новини , Трибуна

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки