Първото българско богословско училище


Първото българско богословско училище
Петропавловският манастир край Лясковец
29 Юни 2016, Сряда


Лясковският манастир „Св. св. Петър и Павел“ някога бил средище на богат духовен живот

Автор: Стоян Калпушков

Петропавловският манастир води началото си от Втората българска държава, като  изграждането му се свързва с братята Асен и Петър. На високото Арбанашко плато, върху непристъпни скали, извисяващи се над Горнооряховската низина, някога се издигала здрава крепост, която бранила тяхното имение. Тук те взели решение за въстание против византийското робство и обещали, че при успех на това място ще вдигнат манастир. Асеневци изпълнили думата си и в края на успешното въстание съградили светата обител, която нарекли „Св. св. Петър и Павел“.

Далечната й история се гради на различни предания. По време на турското робство манастирът е бил сигурно убежище на редица революционни дейци. През пролетта на 1700 г. е подготвено въстание от вдовицата Мара, син й Стоян и Мирчо войвода. Манастирската поляна е сборно място на въстаническата чета на Капитан дядо Никола през 1856 г. Светата обител е център и на въстание, организирано от Хаджи Ставри в лето 1862, по препоръка на Г. С. Раковски. В Петропавловския манастир често отсядали по комитетски дела Васил Левски, отец Матей Преображенски, даскал Бачо Киро, Георги Измирлиев, Иван Семерджиев и др.

След Освобождението 1877-78 г. в него е уредено сиропиталище за пострадалите от войната с управител видния възрожденец Добри Войников. Тук пребивава известно време и Васил Друмев, когато е осъден на заточение от Стефан Стамболов.
Когато става митрополит, Иларион Макариополски осъществява идеята си да се основе в Петропавловския манастир българско богословско училище. За целта той дава от джоба си 15 000 гроша. Откриването на школото става и с помощта на изтъкнатите наши възрожденци Недю Жеков и д-р Васил Берон и се извършва на 11 май 1874 г., в деня на св. св. Кирил и Методий. Епископ Климент оповестява: „Откривам първия лъчезарен храм на българската духовна наука“.

Първоначално учебни занятия се водили сутрин и следобед, но впоследствие само преди обяд. Записани са 14 младежи от 11 общини, като броят на тези от Търново зависи от това колко са от другите общини.
Отначало учители са Недю Жеков и Христо Брусев, двамата от Лясковец, а впоследствие към октомври 1874 г. идват архимандрит Теофил Добринов и Йосиф Стоянов. През втората учебна година дошъл и дългогодишният преподавател от Елена Никифор Попконстантинов.

По-късно Търновската митрополия призовава и габровските учители Петър Генчев и Иван Гюзелев, родени в Лясковец, както и Нестор Марков от Хасково. Тримата даскали били току-що освободени от затвора в Търново, където били хвърлени по обвинения, че са участвали в Априлското въстание.
Руско-турската освободителна война наложила закриването на богословското училище. След края й, по настояване на Екзарх Йосиф, училището функционира от 1882 до 1886 г.  като Петропавловска духовна семинария с шестгодишен курс на обучение. Тя е благоустроена със средствата, отпуснати от княз Дондуков-Корсаков, който я посетил след Освобождението. Неин ректор по това време бил епископ Климент (по-късно митрополит Търновски).

Най-видните питомци на Богословското училище са дякон Иларион Пенчев от с. Церова Кория, Великотърновско – отпослешен Неврокопски митрополит, дякон Григорий Захариев от Стара Загора – Витолски митрополит, а Петропавловската духовна семинария завършват проф. В. Н. Златарски, историкът Никола Станчев, Моско Москов, Димитър Цухлев, Моско Гайдаров, държавникът Стоян Костурков и др. Сред известните възпитаници са и проф. Беньо Цонев от Ловеч – един от класиците на българското езикознание, и Юрдан Трифонов от Плевен, известен езиковед.


В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки