Корица на едно от изданията на поемата „Хайдут Сидер и черен арап“
22 Юни 2016, Сряда
Има двама български национални герои, които днес вече са позабравени, а и често бъркани заради еднаквите си имена и землячеството си.
Автор: Тодор Бакърджиев
Единият е Хайдут Сидер. Той е роден през 1726 г. в Лясковец и е обикновен земеделец и кираджия, но получава голяма известност със своята сила и храброст. Народът е сътворил много легенди за неговите подвизи; за дързостта, с която се опълчва на турските зверства; за застъпничеството му за пострадалите от издевателствата на поробителите.
Възрожденският поет Никола Козлев през 1868 г. написва една от първите български поеми, озаглавена „Хайдут Сидер и Черен арап". Добри Чинтулов пък се захваща с написването на музика към нея.
В творбата се разказва как хайдутинът само с един кривак убива въоръжения си до зъби противник и неговия демоничен кон, вилнели „девет цели веч години" из Дунавската равнина. „Били са са, бъхтали са/ до три цели дълги часа;/ че надделя Сидер юнак/ с своят дрянов дълъг кривак:/ строши сабя дамаскиня,/ дълга пушка багдаткиня,/ аравийски остър маждрак,/ къдра глава на чер арап“ – реди сладкодумно строфите Никола Козлев.
От поемата става ясно още, че битката се е разразила „сред свищовско равно поле“.
Другият герой е Сидер Костадинов Грънчаров – български националреволюционер. Той е роден през 1839 г. в Горна Оряховица. По занятие е търговец на кожи и спиртни напитки. За тайното народно дело е привлечен от Васил Левски.
Като главен пълномощник на Търновския революционен окръг той често пътувал до Румъния и доставял големи пратки с оръжие. През Сръбско-турската война взима участие в четата на Филип Тотю.
По-късно, на 12 юли 1876 г., заедно с около 50 доброволци потегля през Стара планина за България. Целта му е да се присъедини към Ботевата чета, без да знае, че славният войвода вече е загинал. Така четата на Сидер Грънчаров е разбита при връх Мургаш, където е убит и самият той.
Много още може да се разкаже за тези героични българи – двама съименници. Но по-важното е друго. Тази година се навършват 290 години от рождението на Хайдут Сидер и 140 години от гибелта на Сидер войвода.
Тъй като рождената дата на Хайдут Сидер е неизвестна, възпоменателно честване и на двете годишнини може да се обедини и да се проведе през юли, когато е загинал Сидер Грънчаров.
Дано зад тази инициатива застанат много българи. За да остане жива всенародната памет.
Патриотичен календар
17 юни 1913 г. — Започва Битката при Брегалница, състояла се в началото на Междусъюзническата война
17 юни 1945 г. — В София тържествено са посрещнати частите на Първа българска армия, сражавали се срещу нацистка Германия в рамките на Трети украински фронт по време на Втората световна война
18 юни 1854 г. — Георги С. Раковски напуска тайно Цариград и начело на чета се отправя към Стара планина
19 юни — Ден на дарителя и Празник на Националния музей „Земята и хората”. На този ден през 1987 г. той отваря врати за първите си посетители. Самият музей дължи съществуването си на хората, предоставили личните си колекции и вложили средства и труд за неговото изграждане и обогатяване, затова тази дата се чества и като Ден на дарителя
20 юни 1954 г. — Официално е пуснат в експлоатация Дунав мост, който свързва през едноименната река България и Румъния
22 юни 813 г. — Състои се Битката при Версиникия, при която българската войска, предвождана от кан Крум, побеждава византийската армия край днешното ямболско село Маломирово
