През ранната пролет цъфти игликата, или както я наричат в различните краища на страната – аглика, ключанка, Христово цвете.
Автор: доц. д-р Гео Нешев, дн
За целите на народната медицина, а и за тези на официалната, се берат цветовете, листата и коренището на растението. Срокът на годност след изсушаване е 2 години.
Характерно за игликата е, че нейните листа и цветове съдържат голямо количество витамин С. Достатъчно е да се хапнат 2-3 листа, за да се задоволи нуждата на организма от него за един ден. Затова през пролетта в Холандия и Франция употребяват листата на игликата като салата.
Древните гърци са я считали за растение на олимпийските богове, защото поддържало и запазвало живота.
Освен надземната част, в медицината се употребява и коренището на растението, което съдържа фенолни гликозиди, сапонини, естери на салициловата киселина, танини и други. Поради това коренището на игликата се прилага против кашлица и бронхит, като температуропонижаващо и отхрачващо средство и влиза във фармакопеята на много народи.
Надземната част на игликата съдържа още и етерично масло, каротин и жълто багрило.
В нашата народна медицина цветовете и листата на растението се употребяват при главоболие, безсъзнание, задух, епилепсия, подагра, трудно уриниране и други. Сварени с мляко, те се препоръчват при копривна треска и спазмофилия (склонност към спазми).
Игликата се употребява по следния начин: 2 с.л. от изсушени и наситнени цветове и листа се заливат с 500 мл вода. Течността се прецежда, оставя се да изстине и от отварата се пие по 100 мл преди ядене 4 пъти дневно.
От изсушените и наситнените корени се взема по 1 с.л. и се вари 5 мин. Пие се по същия начин като в горната рецепта.
