Престъпление е и ликвидирането на стожерите на българската култура и духовност
Да събориш храм е най-големият грях, казват хората. Пет века агаряните са палили и рушили най- безжалостно нашите църкви и манастири. А дедите ни отново са ги градили.
Днес лоши и неуки хора искат да разрушат храма на българската култура и духовност. Посегнаха на просветата, на учебниците ни по история и литература – очевидно искат в страната ни да раснат безродници и лумпени, както повеляват плановете Ран и Дълес.
Сега един министър – рушител на българската култура, се заканва еднолично да затвори театри, оркестри, ансамбли, под претекст, че не носели пари на държавата.
Една абсурдна псевдореформа на т.нар. „делегирани бюджети” принуди тези храмове на Мелпомена и Евтерпа да печелят, за да се самоиздържат – нещо нечувано и невиждано в цивилизования свят, дори в богатите западни страни. Там държавата и спонсори (в доста по-малка степен от държавата) поддържат своята култура и духовност, без да принуждават директорите на институтите и самите творци да се превръщат в просяци.
Та те и без това са бедни! Световните виртуози от „Софийски солисти” са оценени от държавата и от столичната кметица по-ниско от чистачките, а и артистите, певците и инструменталистите в цялата страна са в същото положение.
Канцлерът на Австрия бе споделил, че най-голямата чест за него е да влезе във Виенската опера, докато нашият „канцлер” не влиза дори в театъра. А бюджетът на Виенската държавна опера надхвърля бюджета на австрийската армия.
Да не говорим за бюджетите за култура на Франция (страна с много развита култура) или на Финландия (страна, която е зад нас в тази област), дори тези на Македония и Турция са доста по-големи от нашия. В съседна Румъния след т.нар. промени не съкратиха нито един театър или оркестър, дори откриха нови и организираха множество фестивали – литературни, театрални, музикални, фолклорни, във всеки окръжен град, които бяха подкрепени от държавата.
Нелепото твърдение, че институтите у нас били много, а в Европа били малко съвсем не е вярно. В Германия са 80. Освен това западната сезонна система „стаджоне” се доказа, че е неприложима при нашите условия и изисква огромни средства и други традиции и организация, засега невъзможни за нас.
Делегираните бюджети доведоха до много проблеми, не само финансови, но и репертоарни, творчески. Художественото ниво в някои институти започна да спада заради компромисите, които наложи тази нелепа реформа.
Принизеният репертоарен подбор заради касата доведе до снижаване на качеството, което от своя страна се отразява зле на възпитанието на публиката, особено на по-младите. А Чехов казваше: „Не Гогол трябва да слиза до народа, а народът да се извисява до Гогол!”. Докато делегираните бюджети започнаха да гонят Гогол и Чехов от театрите и да „възпитават” с Рей Куни.
Да съкратиш Националния оперетен театър – един от водещите в Европа, по причина, че не носел пари на държавата, да ликвидираш уникалния танцов театър „Арабеск” или Старозагорската опера, една от най-старите в Югоизточна Европа, център на единствения оперен фестивал у нас, е просто абсурд! Дори нещо повече – това е престъпление! Каквото беше и закриването на водещата филхармония след столичната, тази на Пловдив, на оркестъра на великите Добрин Петков и Руслан Райчев, или също много добрата – Русенската, създадена от Константин Илиев и Илия Темков.
След войната, в трудните и бедни години, държавата отдели средства и сили да изгради мрежа от театри, оркестри, ансамбли, създадени с много труд от няколко поколения български артисти и музиканти. Сега тези, които искат да унищожат това национално богатство, просто не си дават сметка, че вършат смъртен грях!
