Българска пианистка покорява концертните зали в Канада

Автор: Георги Ваташки

Млада българска пианистка е една от големите надежди на най-престижната и авторитетна музикална академия в Канада. Вече втора година Марина Симеонова е сред отличниците на Кралската консерватория „Глен Гулд" в Торонто. Университетът, носещ името на легендарния канадски пианист, се е наложил като един от най-добрите в света и в него се приемат не повече от десетина души в отделните специалности. Кандидатите да учат там са от цял свят и да попаднеш сред избраните трябва да имаш изключителен талант. Сънародничката ни е от единиците, поканени лично от знаменития пианист и ректор на вуза Джон Пери.

Българката вече има сериозни успехи – тя се е представила със самостоятелен концерт с пълен оркестър от 46 души в една от големите концертни зали на Торонто. Нашенката е вокалист на рояла на операта на „Танцът на мъртвите” от Ференц Лист, изпълнен от оркестър, съставен от музиканти от „Глен Гулд“ и Университета по изкуства в Ню Йорк.
Марина е родена в Пловдив през 1994 г. в семейството на журналисти. Започва да се занимава с музика още на шестгодишна възраст.

„Родителите ми казваха, че съм пеела насън и затова решиха да ме изпратят на уроци по солфеж, за да видят дали може да се случи нещо с мен и музиката. „Музикална е, нека да започнем с пиано, да видим дали ще й хареса”, бяха думите на учителката ми. И ето на мен ми хареса – вече 15 години с това се занимавам“, разказва талантливата пловдивчанка пред българския вестник в Торонто „Български хоризонти". Само след година Марина вече се изявява пред публика, а на девет години вече изнася първия си самостоятелен рецитал в родния си град.

През 2010 г. завършва с отличие столичната Национална музикална гимназия „Любомир Пипков“ в класа по пиано на професор Александър Василенко. След това е приета в Националната музикална академия „Панчо Владигеров", където се обучава от професор Илия Чернаев.
Междувременно младото момиче покорява сцена след сцена в България. Признанието на публиката и специалистите също не закъснява – Марина е лауреат на десетки награди за своето майсторство на пианото.

Тя получава Първа награда и златен медал на Международния младежки фестивал „Надежди, таланти и майстори" в Добрич през 2011 г. и Втора награда на Международния фестивал за пианисти „Албърт Ръсел“ в София през 2012 г.
Родният талант се изявява успешно и зад граница. През 2013 г. Марина е удостоена със специалния приз на публиката на знаменития фестивал на класическата музика Klaviersommer Cochem в Берлин и заема първо място на Международния фестивал за млади пианисти в Тунис. В края на същата година пловдивчанката получава и специална диплома от Министерството на културата за изключителни артистични постижения по време на 48-то издание на Фестивала на класическата музика в родния й град.

Въпреки множеството концерти, Марина продължава своето обучение и посещава майсторски класове на знаменити майстори на клавишите като професор Мишел Перие, Марина Хорак, Лариса Поддубная, както и на прочутия канадски пианист и педагог Джон Пери. Срещата му с българката се оказва съдбоносна за нея.
„По това време мислех да кандидатствам с пиано в САЩ или Канада, но все не знаех как. Когато се запознахме с Джон Пери в майсторския му клас в Германия, той ми каза: „Защо не си кандидатствала още при мен. Моля те, чакам те догодина, приготви си записи и всичко, много искам да учиш с мен”. За мен това беше най-невероятното нещо, което някой някога ми е казвал", спомня си сънародничката ни.

Само месец преди това Пери вече оглавил Кралската консерватория „Глен Гулд" в Торонто, утвърдила се като едно от най-добрите висши училища, подготвящи бъдещи звезди на класическата музика. В консерваторията се учи общо 6 години – ­4 за бакалавър и още 2 г. за магистър. Студентите са само 120 души, като пианистите са не повече от 20 и се приемат след специален подбор.
Марина започва подготовка за тежките изпити за канадския университет. Това й отнема почти цяла година. „Кандидатства се със записи, после с прослушване на живо, и с всичките изпити, които се изискват навсякъде в англоговорящите страни – TOEFEL и SAT.

Задължително се представят препоръки и автобиография. Трябваше да пиша и мотивационно писмо за стипендия и всичко останало", разказва за тежките дни преди изпитите българката.
Само няколко месеца, след като подава документите си, родната пианистка получава известие, че е приета и така в началото на 2014 г. пристига в Канада. Първите й впечатления от Торонто и консерваторията „Глен Гулд" са възторжени: „Красива сграда в колониален стил, с чисто нови рояли и огромни стаи. Това е нещо, което не съм виждала никъде другаде в чужбина, дори в Европа. Освен това инструментите се поддържат много грижливо, имаме страхотни преподаватели по всички предмети, дори асистентите са известни изпълнители на класическа музика."

Следването в „Глен Гулд" обаче не е по джоба на всеки в Канада, още по-малко за талантливата нашенка. Таксата за обучение е 25 хиляди долара, а животът в мегаполиса Торонто е изключително скъп за емигрантите от Източна Европа. Благодарение на своя талант и комуникативност обаче, Марина намира финансова помощ от любители на пианото в Канада.

„Получавам стипендия от три много известни меценатски семейства. Двете от тях са канадски, с едното семейство съм си писала, не съм се срещала и съм почти сигурна, че не са от Канада. Таксата ми на година е 25 000, от които са ми отпуснати 19 500. В България си представях, че като дойда в Торонто, ще успея да работя за останалите пет хиляди и същевременно ще продължа обучението си", разказва пловдивчанката. Не след дълго тя се убеждава, че това е непосилна задача.

„В продължение на 8 месеца спях само по 4-5 часа на нощ, за да мога да акомпанирам. За това ми се плащаше, но отделно трябваше да упражнявам своя репертоар и, разбира се, да ходя на лекции и солфежи. Получи се един омагьосан кръг, в който аз свирех много, но нищо не ми се получаваше и даже изостанах с изпитите" – спомня си трудностите през първите месеци Марина.
Тя обаче не се отчайва и след като успява да навакса с изпитите, завършва първа в своята група. Това й носи допълнителна стипендия, с която доплаща таксата за обучение в „Глен Гулд".

Освен Джон Пери, на българката й преподават и знаменити майстори на пианото в Канада и САЩ като Дейвид Люи и Питър Лонгуърт.
„Интересно е, когато ми преподават двама велики музиканти като Пери и Люи. Така получавам мнения за моята работа от двама човека, които невинаги са еднакви. Това много ми помогна да се изградя като музикант през 2015 г., защото няма вариант аз да свиря нещо само за пред единия, което той ще хареса, и друго само за пред другия. Трябва да измисля нещо, което е толкова мое и толкова силно индивидуално, което и двамата да харесат и да кажат: „Добре, щом така искаш да го свириш, така го свири", споделя сънародничката ни.

Любимият композитор на Марина Симеонова е Панчо Владигеров. „В неговите произведения има нещо изключително завладяващо, българско, традиционно и това е много грабващо за мен. Руската музика ми е голяма слабост, обожавам Скрябин и Прокофиев. Когато пък бях малка, любимият ми композитор беше Бетовен. През последната година предпочитам Лист, Дебюси и Барток“ – споделя тя.

Въпреки че изпълнява само класическа музика на своя роял, българката, като всеки млад човек, харесва и по-съвременни жанрове.
„Аз слушам много джаз, но си подбирам, не мога да слушам какъвто и да е. Много слушам електронна музика заради това, че изпълнявам главно сложна класика и имам нужда от нещо, за което не трябва да се напрягам да го слушам. Отскоро харесвам и някои хаус композиции“, разказва Марина.

През пролетта й предстои да се завърне на българска сцена по време на 16-ото издание на Европейския музикален фестивал в София. Тя ще изпълни произведения на Прокофиев, Моцарт и любимия й Лист. Това ще бъде първото й завръщане на родна земя след близо година и половина отвъд Океана.
„Родината много ми липсва, както и семейството и приятелите ми. Това, за което си мечтая, е да се разхождам из Пловдив и просто да знам, че съм си вкъщи", развълнувано завършва Марина.


В категории: Горещи новини , Нашенци зад граница