Малко известен за туристите, районът къта интересни могили от тракийско време, исторически църкви и крепости
Автор: Камен Колев
Първият български велосипед е сред най-ценните експонати, които се съхраняват в Историческия музей в Нова Загора. В града, дал своя голям принос за полагането на основите на българското колоездене, навремето е била работилницата на майстора колар от село Асеновец Гено Арабаджиев. Той измайсторява велосипеда през 1880 г. и съоръжението става известно като "Паякът на бай Гено". Колелото сее радост навсякъде, където създателят му се появявал с него, защото никой дотогава не бил виждал подобно
чудо.
Целият състав на 11-и пехотен полк бил строен от командира си, за да види велосипеда, с който бай Гено стигнал чак до Сливен.
Районът на Нова Загора е богат на прелюбопитни тракийски могили. Регистрирани са 511 надгробни, 26 селищни могили, 20 крепости, минерални бани и рудници.
Злата могила е край с. Съдиево, източно от общинския център. Тази надгробна могила е сред най-големите в региона. Била е проучвана от иманяри и благодарение на бързата намеса на кмета на селото Димитър Петков, иманярите са прогонени малко преди там да бъде направено голямо откритие.
Археолозите попадат на щит с бронзова обшивка и на две колесници от римско време. На билото на могилата е намерен римски гроб, вероятно на жена.
Сред най-ценните находки в региона е тази, намерена преди 7 г. в Източната могила - колесница четириколка, с впряг от два коня и куче. Колелетата й са с много голям диаметър - 1, 20 м.
Била е направена от дърво и украсена с бронзови апликации на коша на колата. Пищно са украсени яремът и сбруите на конете. За удобство на туристите тук е създаден посетителски център, който работи всеки ден от 9 до 18 ч.
Останки от древно светилище са намерени в Надгробната могила, която е част от некропол в местността Юрнея, на северозапад от с. Еленово. То е от ранната бронзова епоха – 4000 г. пр. Хр.
Открити са и гробове от късножелязната и римската епоха, както и от Българското средновековие. Според археолозите, могилата е сред най-важните древни светилища в Европа и я наричат "Българският Стоунхейдж".
Сред най-големите на Стария континент е и Дядовската селищна могила край новозагорското с. Дядово. Висока е 18 метра. Просъществувала е през основните праисторически епохи - новокаменната, меднокаменната и бронзовата. По време на ранновизантийския период тук е било изградено малко укрепено селище с добре запазена и до днес крепостна стена със защитни кули.
Друго селище е съществувало през Българското средновековие. То е имало гробище и малка църква. Могилата е изследвана от холандски и японски учени.
Била е сред трите световни обекта на Университета в Токио, посещавана е и от японското императорско семейство. В японската столица са организирани изложби с експонати от този археологически обект. Недалеч от него е оформен музей с предмети, намерени в района. Работното му време в делничните дни е от 8,00 до 17,00 часа.
В новозагорското село Караново се намира и едноименната селищна могила. Призната е за един от най-значителните исторически обекти в Европа и е еталон при изследването на праисторическите култури в България и Югоизточна Европа.
Висока е 13 м, а дължината й е 250х150м. Подобно на Дядовската селищна могила, и тук са застъпени всички праисторически епохи. Била е населявана в продължение на три хилядолетия. В нея са намерени много предмети по на 5000 г., между които първият в Европа сърп, направен от рогата на елен.
През 1968 г. на това място е открит ценният Карановски печат, заради който са изказани предположения, че тук се е зародила и първата писменост в Европа. По повърхността на артефакта са изрязани странни знаци и опростени геометрични символи, в които някои учени виждат първите фази на писмеността на европейския континент. Според други изследователи Карановският печат е астрономическа карта.
Любопитен обект в района на Нова Загора е гробницата на Кадемли баба султан. Намира се на връх Адатепе (Свети Илия), югоизточно от Нова Загора. Мястото е принадлежало на Муса Чобан, известен още като Кадемли баба султан. Той е бил последовател на бекташизма и е известен като един от първите, които прокарват идеята за помирение между религиите. Обучавал е християнски и мюсюлмански духовници. Мястото и до днес се смята за свещено, тук се събират представители на различни вероизповедания. Самият връх Свети Илия се смята за енергийно място и хората тук го наричат Новозагорската Света гора.
Още за историята на Новозагорския край може да научите, ако посетите Историческия музей в града. Създаден е от основателите на археологическо дружество "Загорие", които в началото на Х век събират и съхраняват старини от този край.
Принос има и учителят историк Никола Стефанов, който посвещава целия си живот на изграждането на музея. Той има самостоятелна сграда от 1949 г., а година по-късно там е уредена изложба с археологически находки.
Днес музеят разполага с богата колекция от антични, праисторически и средновековни предмети. Работи всеки ден от 9 до 12 и от 14 до 17 часа, а в неделя – от 14 до 18 ч.
На километър и половина северозападно от с. Караново се намира стара римска крепост. Била е обитавана и през ранновизантийския период и Средновековието. В нея е открит оловен печат на Ирина Комнина - снаха на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118 г.).
Една от най-свидните светини в района на Нова Загора е черквата "Св. вмчк Георги", построена през 1837 г. в с. Любенова махала. По турско време селото се е наричало Гюнели махле.
Тук през 1877 г. се е разиграла кървава трагедия, сравнима по зверствата само с Баташкото клане. Заради алчността на пъдаря на селото – арнаутина Садък, който не получил искани от местен богаташ 1000 гроша, селото било нападнато от редовна турска армия, башибозук и черкези.
Населението се скрило в двора на черквата, настанала страшна сеч. Дворът се изпълнил с трупове на невинни мъже, жени и деца. Били избити 1013 българи от Гюнели махле и съседните села. Костите им са погребани под мраморна плоча вътре в черквата.
В памет на убитите през 1885 г. в двора на храма била поставена мемориална плоча, запазена и до днес.
Плаващата църква в язовир „Жребчево”
Някога на мястото на днешния язовир „Жребчево” имало село. То носело същото име. Хората от него обаче били изселени и през 1965 г. селото било залято от новия язовир. Над водата останали да стърчат само кубетата на селската черква „Свети Иван Рилски”, която се вижда особено добре, когато язовирът се източва през летните месеци.
Язовир „Жребчево” заема 25 000 декара и по площ е третият по големина у нас. Вместимостта му е 400 млн. куб. м. Намира се в живописна местност между Средна гора и Стара планина и в района има множество вилни зони и почивни бази. През лятото можете да поостанете и да се отдадете на водни спортове, риболов, екотуризъм.
Чудесно място за почивка са и Кортенските минерални бани, известни още като балнеоложки курорт с. Баня. Намират се на 15 км от Нова Загора, на река Тунджа. Лечебните свойства на водата са били известни от римско време и тук са намерени останки от римски бани.
Макар че са загубили от блясъка си, в Кортенските бани и днес работят няколко почивни станции, а водата е с доказани лечебни свойства при жлъчно-чернодробни заболявания, стомашно-чревни болести, заболявания на опорно-двигателния апарат и на периферната нервна система.
Подходящи дестинации за екотуризъм е връх Курткая, известен още като Зъбчето. Намира се над с. Асеновец, на билото на Средна гора. Над село Кортен пък е местността Мечият камък, за която има приказна легенда. Някога тук живяла толкова голяма и силна мечка, че когато умряла, се превърнала в камък. Макар днес мечки по тези места да не се срещат, камъкът е останал като доказателство за истинността на народното предание.
Сред по-новите забележителности в този край е Къщата на занаятите, разположена на пътя Стара Загора – Нова Загора. Представени са над 120 майстори от цяла България с общо над 6500 изделия от различни занаяти – медникарство, килимарство, кошничарство, грънчарство и др. Приложници обясняват на всички любопитни тънкостите в съответния занаят.
