Малко са градовете в България, които могат да се похвалят, че все още имат ветерани от Втората световна война. Хасково е един от тях.
Автор: Янко Георгиев
Тази седмица стана ясно, че в областния град живеят около 30 души, участвали в кръвопролитните боеве в края на войната преди 70 години. Едва десетина от тях обаче успяха да дойдат в Регионалния исторически музей, където им бяха приготвени за връчване специални отличия – почетен знак на областна администрация.
Общо над 5000 души от Хасковска област са участвали във войната, дала най-много човешки жертви. В тяхна памет на 4 май, в понеделник, в РИМ-Хасково бе открита изложба на стари фотоси, запечатали моменти от живота на хасковските полкове през периода септември 1944 - май 1945 г.
Експозицията, която се намира в зала „Родолюбие", е организирана от Община Хасково, РИМ, Държавен архив и Съюза на ветераните от войните на България. За ужаса от войната свидетелстват не само снимките и документите. Но и думите на самите ветерани, които вече са на преклонна възраст.
Дойчо Господинов е роден в любимешкото село Оряхово. Бил е войник в 6-и конен полк. Участва и в двете фази на войната.
„И като почнаха тия минохвъргачи – ту пред нас, ту зад нас, падат бомби и избухват съвсем наблизо. По едно време разбирам, че съм сам в окопа. Една бомба пада близо до мен. Тогава ми се повредиха ушите от тоя гърмеж”, разказва живописно той.
Когато всичко утихнало, видял, че на метри от него са останките на едно от момчетата от полка. Разкъсано, с отнесена от шрапнел глава. Не сварвахме да оплачем убитите, нито да потъжим за тях. От един кошмар влизахме в друг, спомня си Дойчо Господинов.
Иван Радев пък е от Меричлери, община Димитровград. Той е участвал в превземането на града и на гара „Раковски“ на 9 септември 1944 г. Веднага след преврата заминава за Пловдив, за да участва в първата фаза на войната.
Членувал е в родолюбиви и патриотични организации. Казва, че войната го е научила на упоритост. „Тогава моят девиз стана – не вярвай, а проверявай”.
При бойните действия край река Драва попада в едно картечно гнездо със своя земляк Гочо Дечев. Тяхното поделение цял ден удържа фронта и не позволява на немците да преминат огневата линия.
„Надвечер обаче германците се изхитриха - облекли се с руски униформи. Гочо изскочи от окопа да ги посрещне и така се откри за врага. Един от немските офицери нареди на хората си да стрелят в краката на Гочо, за да го заловят жив.
Най-вероятно момчето е чуло немска реч и така е разбрало за измамата. Макар и ранен, той легна в окопа, подготвил букет от гранати. Извика на другарите си да се оттеглят в царевична нива. И когато германците се приближиха да го хванат, той сам се взриви. Заедно с него си отидоха и много немци“, разказва дядо Иван.
Войната прогони от централния градски площад на Хасково такситата, файтонджиите и каруцарите. На тяхно място се появиха танкове, транспортьори, мотоциклети с кош и картечници, камиони и фургони, както и всякаква бойна техника, спомнят си ветераните за годините около войната.
Неканените “гости” се разположили около паметника на Незнайния български воин. Из околните близки улици се чували заповеди на немски език.
Ветераните, които утре ще бъдат на централния площад в Хасково, за да отбележат кръглата годишнина от края на Втората световна война, казват още: „По вестникарските будки се продаваха скорострелно отпечатани немско-български разговорници с обема и цената на четиристраничен вестник – по 2 лв. за бройка.” Пропагандата, казват бойците от фронта, била на всички възможни нива.
Главният уредник на отдел „Най-нова история” в РИМ-Хасково д-р Виолета Костова разказа, че военните поделения в областния град вземат участие в заключителния етап на войната.
Най-напред от Хасково заминава 2-ри армейски артилерийски полк. От 27 до 29 септември 1944 г. за фронта потеглят четири ешелона хасковски артилеристи. Една моторизирана батарея от полка участва в операциите по Нишко-софийското направление в Сборна дивизия, която на 10 септември се намира в района на Пирот.
