Как някога кораби акостираха на пристанище Пловдив


Как някога кораби акостираха на пристанище Пловдив
Салове по река Марица
18 Юни 2018, Понеделник


Да видят отново река Марица плавателна е мечтата на много пловдивчани, но за проекта са нужни огромни пари

Автор: Камен Колев

Пловдив е един от малкото градове по света, който не се възползва от даденото му от природата – река Марица. По бреговете й няма пътеки за разходка, нито велоалеи, нито пък кафенета и атракции, където да се разхлаждат пловдивчани и гостите на града в летните жеги. Коритото на реката е обрасло с храсти и върби, тук-там някой предприемчив пловдивчанин е превърнал влажния бряг в ранчо, където отглежда чушки и домати.

А някога – до началото на ХХ век, най-дългата река на Балканския полуостров (524,6 км) е била плавателна. И не само че е била пълна с лодки и салове, но се е използвала за търговски маршрут за кораби със стока до съседна Гърция.

През 1868 г. излиза първият български пътепис на Иван Богоров, озаглавен „Няколко дена разходка по българските места”. В него авторът пише: „Пловдив е пристанище на Марица, по което търговците изпращат със салове дори до Енос жита, орис, чамови дъски от дървета, отсечени в Доспад и нарязани на дъски в Батак. От Пловдив до Енос се пътуваше 10-12 дни.”

Но плавателната история на реката се простира далеч назад в миналото. Най-старото име на Марица е Хеброс, което на тракийски е означавало „козел”. Марица е спомената още в първата половина на VI век от Алексей. Той я нарича „най-хубавата от реките”. Херодот я нарича „големият Хеброс”, Овидий – „свещеният Хеброс”, Еврипид – „среброносен Хеброс”, а Лукиан – „най-голямата река”.

Според легендите, Хеброс е бил син на местния цар Касандър и Кротоника. Когато пораснал, станал много непокорен, често бягал в гората и се губел. Един ден баща му се разгневил и решил да го съсече. Тогава боговете спасили момчето и го превърнали в река.

Марица често е била изобразявана върху монетите, изсечени в Пловдив, персонифицирана като мъж с брада, опрян в скалите, с корона на главата и патера в ръка, с класове и скиптър, а понякога и държащ храм с 8 колони. Реката е била почитана като божество.

Сегашното й име е славянско и е споменато за пръв път от летописците в XII век. Шест века по-късно водната й сила започва да се използва за тепавици и като двигател на мелници. Напоследък археолози установиха, че Марица е била плавателна още преди 2500 години.

Тогава реката е била достатъчно дълбока, за да стигнат до нея корабите на гръцките колонисти от остров Тасос и да основат свой емпорион - търговски център, снабдявал с вносни стоки цяла Тракия, разказва директорът на Археологическия музей в Септември Валентина Танева.

Емпорионът е открит край с. Ветрен, община Септември, през 1988 г. от покойния Мечислав Домарадски - поляк, археолог и член на БАН. Името Пистирос е разчетено от проф. Велизар Велков и д-р Лидия Домарадска от старогръцки надпис. Учените се натъкват на основи на град, обграден с дебела над 2 метра крепостна стена. В него има кули и бастиони, улици с каменна настилка, сгради с каменни основи, изпълнени в духа на гръцката строителна традиция.

Градът е бил снабден с канализационна система, като каменните канали са били покрити с керамични плочи. Пистирос е основан през втората половина на V в пр.Хр. по време на първите царе на Одриската държава Терес и Ситалк и достигнал своя разцвет през IV век пр.н.е. Тракия със своите богати рудни залежи бързо успяла да привлече интереса на населението от басейна на Егейско море.
Емпорион Пистирос е бил ключов център при износа на метали от Тракия за Гърция. В складовите помещения на града са намерени 28 глинени печата, използвани за скрепяване на договори.

Археолозите са убедени, че Пистирос е възникнал като пристанище и е бил унищожен или от страховито наводнение, променило коритото на Марица, отдалечавайки я от града, или от земетресение, след което дебитът на захранващите реката притоци намалял и тя престанала да бъде плавателна. Експлоатацията на Марица продължава и в средните векове, когато повечето товари били превозвани по вода.

В средата на XIX в. параходно дружество решило да регулира Марица и да пусне кораби до Пловдив. „Прибрана в своето корито, Марица през цялата година е била плавателна, с тихи и спокойни води. И досега са запазени основите на стария градски кей, зад сградата на пансиона за сираци от войните, на десния бряг на реката (Дом за сираци „Мария-Луиза”, бел. р.).

Поради слабия наклон по нея са плавали надолу тежко натоварени салове, лодки и дори кораби, които често са се изкачвали и нагоре срещу течението й. Салове по реката се движеха в наше време до 1903-1904 г. и идваха от Пазарджик, натоварени със строителен материал, катран в тулуми, зърнени храни и добитък, но само при високите пролетни и есенни води”, пише д-р Васил К. Пеев в книгата си „Градъ Пловдивъ – минало и настояще”, издадена през 1941 г.

Според него, 25-30 години, след като през 1873 г. тръгнала железницата на барон Хирш, корабоплаването западнало. През 1976 г. учениците от ЕСПУ „Христо Смирненски“ в град Хисаря решават да докажат, че макар и не толкова пълноводна, по Марица може да се премине със сал от Пловдив до Свиленград. Клубът за научно и техническо творчество на младежта, съвместно с хисарското туристическо дружество, дълго подготвя това плаване. 

В експедицията участват 10 десетокласници – 7 момчета и 3 момичета, водени от Енчо Енчев – учител по география и председател на туристическото дружество в Хисаря, учителят Петър Маджев и секретарят на туристическото дружество Кольо Мичев.

Учениците сами сковават сала от чамови дъски, свързани с болтове. Отдолу връзват с въжета вътрешни гуми от трактор „Беларус”, отгоре заковават дъски. Оборудван с мотор от лодка, салът е дълъг 8 и широк 4 метра.

Така въоръжени с лопати за гребане и пръти за оттласкване, децата доказват, че макар и с трудности, по Марица може да се пътува със сал. Те поставят началото на една традиция – десетина години след това хисарчани редовно си организират походи по реката, като вместо със сал, се придвижват с лодки. В началото на 80-те години на ХХ век на източния край на Пловдив са направени шлюзи по Марица. Реката е завирена и по нея плават гребни и моторни лодки, заведения върху салове. Срещу панаирните палати до моста има пристан и ресторант над реката.

Заради повишаването на подпочвените води обаче се появяват проблеми с канализацията, а избените помещения в кварталите близо до реката се наводняват. Така общината се отказва от плаването по Марица. Превръщането на Марица отново в плавателна река обаче никога не напуска въображението на пловдивчани. През 2007 г. бизнесмени изготвиха такъв проект, наречен „Визит Марица”, който дори получи подкрепа от Министерството на околната среда и водите.

Проектът предвиждаше на ширина 60 метра в средата на речното корито нивото да бъде свалено под сегашното с 2 метра. В различните участъци коритото е широко между 160 и 200 метра. Идеята бе върху освободената от водата част да се разширят двата крайбрежни булеварда "Марица-юг" и "Марица-север", да се изградят диги и шлюзове, а завирената част, освен за водни развлечения, да се използва и за състезания.

Проектът бе оценен между 20 и 50 млн. евро, в зависимост от технологиите за прокопаване на речното корито. Тогавашният кмет д-р Иван Чомаков обясни, че е възложил на общинските юристи да проучат по какъв начин „Визит Марица” ще се реализира най-добре - концесия, смесено дружество между общината и бизнеса или друга форма, която ще позволи привличане на пари и от структурните фондове на ЕС.

Избраният вариант трябваше да се одобри от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което е собственик на речното корито. И нещата спряха дотам, а дискусиите за бъдещето на река Марица продължиха.

Преди три години отново бе организирано обсъждане какво да се прави с реката. Марица да бъде разделена на три, а в средата да има аквадукт, по който да минават лодки, предложи радиоинженерът Дончо Донев. Но идеята му бързо бе отхвърлена от присъстващите, които казаха, че това ще струва много, много пари.


Река Марица в миналото В миналото пловдивчани използвали Марица и за плаж През 1976 г. ученическа експедиция възражда плаването по Марица със сал

В категории: История , Новини , Населени места

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки