„Мосад“ се учи от Мелпомена Кърничева


„Мосад“ се учи от Мелпомена Кърничева
Мелпомена Кърничева
16 Март 2018, Петък


В най-култовата си операция израелското разузнаване копира акция на нашата патриотка

Автор: Борис Цветанов

Патриотката Мелпомена (популярна и като Менча) Кърничева измисля модела, по който „Мосад“ хваща за гърлото кошмара на евреите от Втората световна война Карл Адолф Айхман.

Още от самото си създаване, лаврите на ЦРУ и КГБ покой не даваха на „Шерут бетахон“ (еврейската служба за обща безопасност). И машината се задейства. Когато в Ленгли откриват отдел за следене на всички криминални и шпионски романи, които се издават по света, за да ползват хитроумните решения на техните автори, в „Мосад“  това вече е рутинна работа. В Тел Авив вече следят и всяко фантастично книжле на планетата.

В „Мосад“ плъзват екстрасенси, езотерици, окултисти и

за първи път в света се появяват профайлъри.


Лека-полека израелското разузнаване стига до покритие на думите си, че неговите агенти могат да сложат в малкия си джоб Джеймс Бонд.

Но с този бляскав ореол в най-култовата си операция – залавянето и отвличането на Айхман, „Мосад“ използва опита най-вече на българката Мелпомена Кърничева.

В специалния отдел на израелците, проучващ всички демонстративни атентати и отвличания в света, са намерили за най-сигурно използването на нейния опит за добирането й до неуловимия предател на ВМРО Тодор Паница. В Бург театър във Виена тя изпълнява присъдата, издадена преди 18 години, и взривява общественото мнение на Европа за македонската трагедия.

Въоръжен с метода на Мелпомена да се добере до неуловимия Паница, криминалният инспектор Тарра за петнадесет години става сянка на съпругата на Айхман – Вера Лийб. Той залага на това, че верният на семейството есесовец един ден ще се прибере при нея. Така седем години и нашата Менча е сянка на съпругата на неуловимия предател, знаейки добре, че ще дойде ден, в който Паница ще се окаже в близост с нея.

Парапсихолозите смятат, че името определя и характера на човека. В нашия случай това твърдение намира пълно покритие. Когато в дома на един успешен сърмаджия и добър патриот в Крушево на 16 март 1900 г. се ражда момиченце, то е кръстено на музата на трагедията Мелпомена.

Сякаш небето е предопределило едва двадесет и петгодишна тя да изпълни една смъртна присъда в храма на театрална Виена Бург театър, и то по времето, в което на сцената се играе драмата на Ибсен „Пер Гинт". Демонстративните изстрели на патриотката се сливат с гръмотевици и светкавици на сцената и дават допълнителен колорит и истински живот на Шекспировата мисъл „Светът е сцена"!

Това е смисълът на седемгодишната подготовка на атентата.

Мелпомена е единствено дете в семейството. Вечно болнава, тя мечтае да стане лекарка, докато баща й я възпитава в патриотизъм. Впечатлена от македонската трагедия, Менча сама стига до извода, че разцеплението във ВМРО води началото си от един престъпен акт на предателя Тодор Паница.

Той застрелва най-влиятелния български патриот от началото на двадесети век Борис Сарафов и съратника му Иван Гарванов.

В рода на Паница вече е имало предател – превратаджията, криминалният престъпник и руски шпионин Коста Паница. Тодор Паница внася смут в македонската организация и слага началото, както пише Христо Силянов, на кървава летопис. Между националистите и креатурите на сръбската и гръцка политика и Коминтерна започва борба на живот и смърт.

Тодор Паница е най-яркият представител на котерията, поставила си директивата за откъсване на Македония от България и включването й в някаква Балканска федерация, където шеф на Балканския революционен център е Георги Димитров – запалилият септемврийския пуч през двадесет и трета година, след което позорно офейкал. Дясна ръка на Паница е баджанакът му Борис Бумбаров, агент на БКП и ГПУ. През 1924-25 г. двамата работят по обявяване на Съветска македонска република.

Много от тези неща през 1918 г. Мелпомена, дошла в Мюнхен да учи търговия, не може да ги знае още, но за предателството на Паница е чувала достатъчно. И когато се запознава с балдъзата му Магдалена Измирлиева, решението е взето – чрез нея тя възнамерява да стане близка със сестра й Елисавета, която е съпруга на Паница, и така  един ден предателят ще й е под око.

В многобройните статии за Мелпомена животът на Тодор Паница във Виена е описан едва ли не като патриархална идилия, в която той е по цял ден по улиците, градинките и кафенетата, нещо противно на всякаква логика за един търсен вече 18 години под дърво и камък предател. Пак според биографите на Менча, решението й да убие Тодор Паница идва на 6 март 1925 г., когато тя се запознала с Иван (Ванче) Михайлов, който след време ще бъде наречен некоронования крал на Македония.

За да подсилят ефекта, авторчетата на свободното съчинителство измислят и глупостта, че Иван Михайлов тогава предложил на Мелпомена като награда за наказанието на предателя, той да мине под венчило с нея. Както казваше Богомил Райнов: „Нито един герой на произведение не може да е по-умен от автора си".

Не е имало такива първосигнални условия при тая първа среща. Мелпомена ще запише в дневника си „Бях открила в него идеала, който търсех". У Иван няма такива мисли, но е впечатлен от идеята, до която е стигнала новата му позната. И дълбоко в него, без да го казва (не случайно в онова време е носел прякор Скромнио), се оформя съзнанието, че оттук насетне животът му ще бъде рамо до рамо с тази жена в добро и зло. Той остава възхитен от извода й, че само с такава демонстрация на мощ ще отвори очите на безучастна Европа. И няма да се излъже.

На 15 март Мелпомена е вече член на ВМРО. Пет месеца по-късно Тодор Паница организира убийството на най-влиятелната фигура в организацията Тодор Александров. Иван Михайлов заявява: „Наказанието ще застигне всеки предател, независимо в коя точка на света се намира“!

Мелпомена разбира, че вече не може да се чака. Тя отдавна е близка и с Елисавета Измирлиева. Един ден, когато Паница е във Виена, тя купува билети за Бург театър за семейството за Бумбарови и телохранителя Яне Богатинов. Следва изпълнението на наказанието. Противниците на Менча я описват като безкрупулна убийца, тъй като ранява и Елисавета, и Богатинов. Това обаче не е влизало в намеренията й, уточнява по-късно тя.

След изстрела в Паница жена му хваща револвера й и предизвиква изстрел в лицето си. Колкото до телохранителя, Мелпомена е принудена да стреля, за да го обезвреди, не го убива, при все че е могла – само го ранява в краката. След което демонстративно се предава в ръцете на правосъдието.

Още на другия ден сериозната световна преса описва атентаторката: патриотка, висока, стройна, мургава, слаба, облечена в строго костюмче – икона на Македония.

Нейни адвокати стават най-прочутите юристи във Виена – д-р Рихард Пресбургер и д-р Игнац Розенфелд. Тя е осъдена на осем години затвор, което е най-леката присъда за убийство в Австрия. А Върховният съд скоро я освобождава по здравословни причини. България я посреща като национална героиня.

Когато през 1960 г. светът е разтърсен от друга демонстрация на мощ на „Мосад“ – залавянето на Айхман и начина на достигане до него, в малка къщичка някъде в Италия Мелпомена и Иван Михайлов разговарят за акцията. Иван казва: „Трябва да си потърсиш авторските права от израелското разузнаване – ако не бяха разработили твоя план за добиране до Паница, никога нямаше да стигнатдо  Айхман".

По онова време и двамата не знаят, че и за самото отвличане израелците дължат авторско право на българин – този път на Борис Афанасиев, за когото сме писали неведнъж в „Десант". Все в оная 1925 г. той доставя от Париж в Москва един бял генерал. На легендарния офицер от „Мосад“ Рафаел Атан му остава само да приложи опита на Афанасиев в извеждането на Айхман под носа на стотици аржентински явни и тайни полицаи и десетки бивши германски гестаповци.

Рафи Атан няма вид на супермен, но в мълчалив двубой ще победи Джеймс Бонд. Той е роден в годината на подвига на Мелпомена, слабичък е, нисък на ръст, носи очила, вечно усмихнат е и младеещ днес за своите 89 години. Специалисти казват, че има български корени, но той не го потвърждава, нито го отрича, а в разузнаването, както вече сме казвали, всяка истина е предпоследна.


Менча и Ванче Михайлов в Анкара през 1936 г. Пощенска картичка с Яне Сандански и Тодор Паница (вдясно)

В категории: Нова история , Новини , И ний сме дали нещо ...

3
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
3
Приятел на България
17.03.2018 14:38:55
0
0
Сътрудничеството на българи с евреи (и арменци и други) в Северна Добрдужа е много добре документирано, но много зле рекламирано. Евреите и арменците, може би и гърците като народи от търговци, бяха много тежко засегнати от румънската кражба на Северна Добруджа (по-точно румъмо-руската), както и много българи които през 1870-те години бяха основен етническо-икономически елемент на тази изконна българска област.
Препоръчвам ви книгата: Drepturile evreilor dobrogeni =Правата на добруджанските евреи (има се предвид северно-добруджанските) от J.B. Brociner и O voce din Dobrogea = Един глас от Добруджа от A. Ellman (Ellmann).
Освен това анти-семитизмът в Румъния има много по-дълга история от българския и много по-ужасяващи размери. Така че от всичките не-мюсюлмански народности в Северна Добруджа евреите и българите са страдали най-много, повече от арменците, гърците или членовете на другите не-махомедански етноси.
Много години евреите живееха в Румъния (не само в Северна Добруджа) без да им се даде гражданство.Много години евреите живееха в Румъния (не само в Северна Добруджа) без да им се даде гражданство.
2
Приятел на България
17.03.2018 14:28:54
0
0
България да помогне на Украйна, Албания и Гърция срещу Румъния:
1. Румънците от Украйна искат официална Украйна повече да не признае молдовски език. Има се предвид с непризнаването на такъв език Украйна утре да не признае, или по-точно да престане да признае и молдовското й национално малциство а да признае само румънското. Това ще бъде следвщата крачка/искане от румънското малцинство в Украйна към украинските власти. Тоест Украйна сама да румънизира, насилствено, молдовското й малцинство в полза на украинофобската Румъния!!!
Представете се: Сърбия да изисква от Словения/БЮРМ повече да не признае черногорския/босненския/хърватския език и после и малцинства а само сръбското малцинство!!!
Нищо че няма австрийски език а има австрийска нация. Това са тънкости за етническите молдовци в Украйна. С непризнаването на молдовски език от страна на Украйна Румъния се надява да румънизира молдовците в Украйна!!!
В същото време Румъния признава и русински език (рутенски) като различен от украинския, и "македонския" "език" като различен от българския. Тоест русините в Румъния могат да съществуват като нация а молдовците в Украйна не, защото това било "комунистическа теза" (съществуването на молдовски език и нация) и Украйна сама искала да се "де-комунизира".
2. Румъния продължава да се меси във вътрешните работи на Албания и Гърция със заявление за признаване на аромуните там като румънско малцинство. Представете се: Русия или Беларус да искат от Украйна, Словакия, Сърбия и Хърватия да признават русинските им общности/малцинства като руски/белоруски а не като русински/рутенски с "аргумента" че името/етнонимът "русини" е с езиковедски корен "рус-", точно както Русия и Беларус. Повечето аромуни не искат да бъдат румънизирани, те или настояват за това че са самостоятелен романски народ със самостоятелен език, или са с гръцко етническо самоопределение и съзнание. Освен това аромунски език е далеч по-различен от румънския отколкото е беларуския от русинския, като се има предвид че 84% от речника на украински е общ с беларуския, а общия речник на беларуски и русински вероятно е повече от 75%. Русинските говори в Украйна украинските езиковеди ги класифицират като украински а не като различен език.
В Гърция няма национални малцинства, както в България и Франция но Албания ще бъде изнудена от Румъния да признава румънското й малцинство, (иначе няма да се присъедини към ЕС) и да престане да признае аромунското.
Ако не успеят да принудят Албания да се откаже от признаването на аромунско малцинство румънските власти ще настояват Албания да признае румънското й малцинство редом до аромунското като първа крачка към румънизирането на аромунското и сливането му с румънското.
Трябва да се отбележи че в Албания има само аромунско малцинство, че Румъния не признава независимостта на Косово (за разлика от България), че сърбите имат добър или поне неутрален имидж в Румъния, за разлика от албанците и българите. На албанците се гледа като на инфериорен народ, мюсюлмански диваци които са откраднали православното Косово от сърбите, като най-бедните в Европа (молдовците са далеч по-бедни но румънците "забравят" това), като народ-проблем който дава на Приднестровието аргументи за съществуване като независима страна (чрез казуса Косово) и т.н.

https://uk.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%97%D0%BD%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B0#%D0%92%D1%96%D0%B4%D0%BC%D1%96%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%B2%D1%96%D0%B4_%D1%96%D0%BD%D1%88%D0%B8%D1%85_%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2'%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D0%BC%D0%BE%D0%B2

"З погляду лексики найближчою до української є білоруська мова (84 % спільної лексики), потім польська (70 % спільної лексики), словацька (68 % спільної лексики) та російська мова (62 % спільної лексики)[47]. Для прикладу, за своїм лексичним складом англійська мова відрізняється від голландської на 37 %, а шведська від норвезької на 16 %."
1
Приятел на България
17.03.2018 14:28:12
0
0
http://news.bnt.bg/bg/a/vnshniyat-ministr-na-rumniya-pred-bnt-neka-postavim-vprosa-za-shengen-v-bryuksel

Това са само лъжи. Какво Шенген пространство пази Румъния когато има огромен нелегален трафик на цигари? Ако цигарите минат толкова лесно през румънските граници то и други неща минават, говоря за трафик на оръжие и хора.
Румънските политици от властта наистина се опитват да дадат закони чрез които да се спасят от затвора но и опозиционните са толкова корумпирани. Всичко в Румъния е корупционно: от полиция до политици.
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки