Историографията завинаги го е оставила в неразбиваемата мъгла на времето. Просто защото за него няма биографични документи. Никъде!
Автор: Тодор Бакърджиев
Но фигурата му като оригинален книжовник винаги ще изпъква чрез неговата „Беседа против богомилите и поучение от божествените книги“.
Повечето учени датират относително живота му в последната трета на девети век – тогава, когато няма друг писател в средновековните литератури с такъв замах и талант на заклеймител. Презвитерът прави колкото широк, толкова и дълбок разрез на своята епоха.
И не спестява разобличение на никакво съсловие и на никакво религиозно отклонение. Основният му прицел е ереста на богомилите като разложителна отрова в народностните корени на държавата. За тях той казва, че „баят някакви басни, които техният баща дяволът учи да бледословят!“ Те „оскверняват въздуха и лаят като кучета по конник“.
Но не са пощадени и привилегированите, които с лицемерния си начин на живот подклаждат еретизма. Към тях той се обръща така: „О, пастири на божиите словесни овце, които вземате мляко и вълна от стадото, а не се грижите за овцете“. Затова духовенството е на специален мерник: „…те живеят, гоейки се като свини в кочина“.
Почти целият управленски елит е в противоречие с Бога. И Козма обобщава: „Съчиняваме лъжи и тънем в неправди, работим повече за корема, отколкото за тебе. Обичаме повече домовете на богатите, отколкото църквите и там налитаме като врани на мърша и от тях очакваме повече помощ, отколкото от тебе“. Подобни пасажи изобилстват в това високотемпераментно произведение.
Но беседата има и друго огромно значение – като общочовешки ранен принос в борбата срещу антихристиянските деформации и душепоглъщащите уродства на секти и тайни общества. Те не престават да се плодят все по-коварно, тайно, мащабно в световен план и до днес – с все повече глобална икономическа власт, за разлика от първоначалните си превъплъщения.
Презвитер Козма е духовен сатирик по генетично призвание и съвест. По съвременно академично признание той издига българското слово на нов изобразителен етап. Актуален е и в наши дни. Повече от недопустимо е той да е масово неизвестен – дори като име на някое училище! А и като част от часовете по литература. Толкова голяма необходимост имаме днес именно от критични духовни аристократи-будители като него!
Патриотичен календар
1 ноември — Ден на народните будители
6 ноември 1920 г. — На основание на Ньойския мирен договор армията на Сърбия окупира Западните покрайнини (с площ от 1555 кв. км и население по това време от 65 000 души). В България е обявен 3-дневен национален траур
6 ноември 1943 г. —Англо-американската авиация бомбардира Пловдив по време на Втората световна война
7 ноември 1885 г. — В рамките на Сръбско-българска война българските войски удържат победа над сръбската армия в Битката при Сливница
7 ноември 1959 г. — Започват емисии на Българската телевизия по първия тв канал в България, днес известен като БНТ1
2 ноември 1834 г. — Роден е българският писател, журналист и революционер Любен Каравелов
