Матей Миткалото - от морската мелница до черешовата артилерия


Матей Миткалото - от морската мелница до черешовата артилерия
Отец Матей Преображенски
01 Март 2019, Петък


На днешната дата - 1 март, през 1875 г. умира отец Матей Преображенски - просветител, бунтовник, самобитен изобретател и близък приятел и довереник на Дякон Левски

Автор: Маргарита Атанасова – Арачийска

Той е ходил в Йерусалим, но нито веднъж не се е нарекъл „хаджия”, нито другите са го наричали така. Вместо това му викали Миткалото. Но едва ли някой е знаел какво се крие зад неговото миткане (скитане). А това е било един буен, неспокоен, свободолюбив и любознателен дух.

В своите автобиографични бележки отец Матей пише: „Моето рождение било в лето 1828-мо, в месец септемврий. Почнал съм книга да уча в 1846-та. Моето пострижение било в лето 1848-мо, в месец априлий, в деветия ден, на Разпети петък”. Баща ми… Пенчо и майка ми Слава, и сестра ми Йована представиха ся (споминаха се, б. а.) от чумата в лето 1845-то. Братми Сергий – монах, пострига се и се представи в 1851-во”.



Роден в с. Ново село, Търновско, Матей остава сирак 17-годишен.

Негов роднина разказва: „Те с дяда Моню били братовчеди. Останали сирачета. Нямало кой да ги гледа. Всичките им роднини измрели през чумавото време. У колата със счупените ритли ги карали на гробищата. Ни поп търсили, ни нищо. Останали сами те – двете момчета. Отгледала ги леля им Ветренци. Като става дядо Моню на 16 години и се завръща в Ново село. Дядо Моню се оженва, отец Матей не се оженва”.

В автобиографията си Миткалото отбелязва и някои политически събития от времето си: „Султан Махмуд през Търново мина на 1836-то. Син му Абдул Меджина – в 1846-то… Унгарците минаха през Търново на 1849-то, а 1853-то със Русия бран почна”.

По-нататък той съобщава: „На Света гора Атонска за пръв път ходих в лето 1856-то”.

Тогава манастирите на Атон са били едни от дейните културни средища в Югоизточна Европа. Матей прекарва времето си в библиотеките им, където намира книги, които пълнят жадната му за знания душа.

Като се любувал на морските талази край манастира, той намислил да направи „морска мелница”, използвайки силата им. Започнал работа по проекта, но спрял заради непрекъснатите подигравки от страна на невежите монаси.

Напуснал обителта и с лодка заминал за остров Тасос, а после – чак в Йерусалим. За това си ходене там той пише: „Видях видение чудное и сон, и гледах мнозина человеци вървят из един тесен път, ама все пеша, и аз с тях се събрах и тръгнахме заедно. И… достигнахме един много чуден град.

Погледнах го и видях врати му – много тесни. И мислех в себе си: „Чудна работа! Такъв голям и славен град и такива ли врати му приличат” Дойде един човек и ми каза: „Да не могат да влизат внутре, които са с големи тумбаци и са тлъсти, и дебели, и са с много дрехи облечени”. И аз гледах, че е така наистина” – това са първите впечатления на отец Матей за божествения град Йерусалим.

На връщане минава през Истанбул, но османската столица не го привлича с нищо и той заминава за Русия. В същото време в Белград Раковски събира млади българи за легията си. Матей веднага заминава за Влашко, където с последните си пари купува оръжие. Наред с Левски, Христо Иванов – Големия, Караджата и Хаджи Димитър, той става един от видните легионери…

През 1863 г. става войвода на чета в Балкана. За този момент монахът Димитрий от Разбоишкия манастир в близост до Годеч е записал: „Да са знай кога нападнаха турците манастира. И тогава беше кабитан (капитан, б. а.) Матейчето. Той отепа четири османци. Никой не можа да го хване”.

Матей разбира, че с чети България не ще се освободи, че трябва друга тактика. Намерил старо калугерско расо и се върнал в Търновско, като отишъл в Преображенския манастир. Игуменът го запитал: „Монах ли си, не си ли, или си хайдутин? За какъв да те считам?”

Тук отново се захванал с книгите и почнал сам да пише да селяците жития на светии – но не само молитви и поучения към тях, а и зов за бунт.

Отец Матей създал странно изобретение, което сам нарекъл „периптомобул”. Идеята за него се ражда още докато бил в Света гора. Той направил помпи за извличане на вода – някакъв вид елеватор, който бил приложен в една търновска мелница.

А пък в училището на близкото до Бяла черква село Михалци направил т. нар. вечен календар. Той бил в двора на школото и имал действащ механизъм, изработен бил по чертеж, донесен от Света гора. Години преди Априлското въстание Миткалото прави чертеж на топ, като отбелязва: „За туй гърло е нужен барут, братко”.

Освен че е бил истински  изобретател, отец Матей Преображенски развива и широка обществена дейност. Той е създал множество земеделски самобитни кооперативни сдружения, женски дружества и читалища.

В новосъздадения от Бачо Киро през 1870 г. първи български селски театър в Бяла черква Миткалото създава рецепти за трима на артистите – учи ги как да си правят „белило”, как да се обличат за ролите в забранената от властта пиеса на Добри Войников „Стоян войвода”, приготвя пиротехническата част за битките на сцената…

Навсякъде, където отивал отчето, той се проявявал и като лечител, и като просветител. Редом с билките в дисагите, разнасял и книжки из селата. В джобното му тефтерче имало записани рецепти – навярно негови – за лечение на зъбобол, жълтеница, изгорено и др.

Когато Васил Левски идва в България по комитетски дела, отива най-напред при бойния си другар от Легията в Преображенския манастир. Двамата заедно обмислят нов стратегически план за подготвяне на народа за борба и започват да основават из страната революционни комитети. Тази идея поглъща цялата енергия на Миткалото.

Според замисъла на Апостола Дряновският манастир трябвало да стане склад за боеприпаси, оръжие и храна, необходими за бъдещата борба. Интендант станал отец Матей. Не е известно колко точно комитети е създал лично той из Търновския край.

Но че Левски му е имал огромно доверие става ясно от някои малко известни документи. Така например през 1872 г. Левски пише до Христо Иванов – Големия: „Писмото и 150 лири турски донесе отче Матей, чрез когото изпращам разписка и уверение, и исканите комитетски книжа”. От своя страна Големия пише до Николчо Сираков в Ловеч: „Моля ви да приемете този калугер на име отче Матей и ще вземете от него писмото и ще го скриете, та като дойде брат ми да му кажете, че съм взел само един закон”.

Авантюристичното деяние на Димитър Общи обаче поставя под заплаха делото на Апостола и самия него. Дейците от търновския революционен комитет поръчват на Миткалото да склони Апостола да се прехвърли час по-скоро оттатък Дунава и в никакъв случай да не отива в Ловеч, но това така и не става.

Левски е заловен и обесен, но комитетската организация оцелява, въпреки голямата загуба. Довереният куриер на Дякона продължава мисията си.

През март 1873 г. отец Матей заминава като пратеник на комитета в Белград. Там се среща с Любен Каравелов и Панайот Хитов, който му урежда среща със сръбския регент Йован Ристич, за да уговори помощ за България в борбата й за освобождение по време на очакваната война на Сърбия срещу Турция. Но това се оказва мираж.

Куриерът за специални задачи бива застигнат от нелепа смърт. На 1 март 1874 г. в комитетския хан в Ново село „ухобол” покосява живота му.

На погребението му търновецът Тодор Лефтеров, учител в с. Михалци, разплаква всички с вълнуваща реч.

С голяма мъка в сърцето той извикал: „Отче Матей! Къде отиваш, кому ни оставяш? До този ли зинал гроб бяха великите ти планове? Вдигни за последен път десницата си и ни благослови! Кажи на твоите Раковски и Левски, че народът черпи от делото им сила и подкрепа за бъдещите ни борби”!

А видният белочерковски учител Васил Неделчев (загинал по-късно в битката при Дряновския манастир) – верен другар и съратник на Миткалото, записал: „Знайно да бъде кога почина отец Матей”.

P. S. Някои от цитираните писма, исторически бележки и данни, посочени в статията, се публикуват за първи път.


Паметник и костница-мавзолей на Миткалото край родното му Ново село Левски с отец Матей, рисунка на Иван Петров от 1968 г.

В категории: Новини , История , Възраждане , Българските родове

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
Slavi Tascev - Plovdiv bul. Sv
27.04.2019 22:30:37
2
0
Po vremeto na soca moeta brigada za IENO nosecse imeto na tozi velik balgarski vazrojdenec i revolucionr otec Matei Preobrajenski. Poradi tova obstoiatelstvo na niakolko mesta se naloji da davame poiasnenie zasto sme izbrali imeno nego za patron na brigadata, zasto tochno imeto na pop - spored partiinia sekretar Kolio Dobrikov. Na podobni vaprosi se naloji da otgovariame i na jurnalisti ot vestnicite Otecestven glas i Komsomolska iskra, koito sasto proiavili intetes kam vaprosnoto ime na brigadata. V prodaljenie na edna sedmica i ot dvete redakcii imahme posestenie. Tehnicheskite naklonnosti na otec Matei Preobrajenski ni biaha argomentiraniat otgovor. Posestavali sme rodnoto miasto na nasiat patron Novo Selo - Velikotarnovsko.Trapki me pobivat kogato chuia imeto mu zaedno s imenata na Levski i Rakovski.
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки