Бях повикан да изпълнявам друга, по-свещена служба


Бях повикан да изпълнявам друга, по-свещена служба
Левски пред турския съд, худ. Калина Тасева
16 Февруари 2019, Събота



За последните минути от героичния му живот разказва видният наш просветен деец и общественик Михаил К. Буботинов



Когато на 5 януари 1873 г. Левски се изправя пред турския съд, той е величествено спокоен. На въпроса „Какво е занятието ти?" Апостолът на свободата отговаря спокойно и уверено: „Занятието ми е да облекчавам положението на българите и обикалях да им давам упование“.

Турците лукаво му подхвърлят: „Много хора те познават и са се срещали с теб, защо не ги изкажеш?“, на което арестантът отвръща лаконично: „Никого не познавам“.

Така, без да издаде другарите си, той увисва на бесилото в оня страшен февруарски ден преди 146 години. За последните минути от героичния му живот видният наш просветен деец и общественик Михаил К. Буботинов разказва:

„На 1873 лето, 5 февруарий, вторник, пазарен ден в София — 2 часа преди зори, в двора на пашовия конак — на мястото на днешния княжески дворец, стана необикновено разшавание на пашовските сеймени. По заповед на Мазхар паша, тогава Средецкий губернатор, се изпрати един мулезимин да обади на иконом поп Тодор Митов, да се приготви... Иконом поп Тодор се приготви за половин час... И ето че се зададе губернаторът на каляска със свитата си, състояща се от десетина души.

Веднага след тях биде приведен на средата на мегдана, току-що извадений из тъмницата Васил Левски, конвоиран от един взвод заптии и 4 взвода аскер, облечен в костюма си, както е бил хванат от властите при ханчето, с тежки окови на нозете, но без присъдний иллям на гърдите. Мазхар паша, обърнат към свещеника, заповяда му да се приближи при Левски и свободно да извърши верозаконните потреби. Щом се приближи свещеникът при Левски, пашата се оттегли на 7-8 разкрача и същевременно даде знак да направят същото и хората от свитата му. ...

Що за себе е изповядал в случая Левски, не е могло да бъде предадено от свещеника-изповедник. Обаче в общи думи: отец Тодор ми е приказвал, че Левски стоял бодър и в присъствие духа казал: „В младините си бях иеродякон Игнатий, напуснах службата в съзнание, че бях повикан да изпълнявам друга, по-належаща, по-висока и по-свещена служба към поробеното отечество, която... дано!" Тук Левски се просълзил и помолил свещеника да се помоли Богу за иеродякон Игнатий ... "



Патриотичен календар

16 февруари 1836 г. — Султан Махмуд ІІ подписва ферман, с който се узаконява първата българска фабрика – тази на Добри Желязков в Сливен, построена три години по-рано 

16 февруари 1898 г. — Излиза първият бюлетин на БТА. Датата се смята за рожден ден на Агенцията

16 февруари 1900 г. — В Княжество България е обнародван първият Закон за празничните дни 




В категории: История , Новини , Възраждане

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки