Името на Новосел нашумя с откритите край него уникални старобългарски ателиета за изработване на ювелирни украшения
Автор: Диана Славчева
Скътано в една от пазвите на планинските гънки, спускащи се по западните склонове на Шуменското плато, село Новосел – противно на името си, изобщо не е ново, а оцелява по тези места от най-стари времена. Край него полите на близките хълмове плавно се спускат към просторната долина на река Врана, която щедро предоставя хиляди декари плодородна земя на местното население. Околността изобилства от най-различни естествени водоизточници и по-малки реки и поточета, които са я направили привлекателна за заселване още от най-древни времена.
Затова не е чудно, че тук се откриват следи от множество праисторически, антични и средновековни исторически обекти, много от които още не са изследвани.
Отдалечено само на 20 километра от втората българска столица Велики Преслав в южна посока, мнозина търсят корените на това населено място още във времето на Първото българско царство. Но съществуват безспорни данни, че поселищен живот в днешното новоселско землище е кипял още през енеолита (каменно-медната епоха).
Така например в местността Баблец се издига праисторическа селищна могила. По римско време Новосел попада в границите на провинция Долна Мизия. Тук са изградени множество укрепителни съоръжения, като останки на една от тези крепости се откриват на около километър североизточно по права линия от центъра на селото в местността Малтепе. Тя е датирана от ІІ-ІV век и първите сведения за нея дава Карел Шкорпил, който попада на западния ъгъл на крепостната стена, предполагайки че там някога е съществувала и кула. Смята се категорично, че укреплението е част от цялата верига римски крепости, пръснати из района на Шуменското плато и неговите южни и западни склонове.
Преди време името на Новосел се мярна из медиите, след като при археологически проучвания през 2009 г. край него беше открит уникален старобългарски производствен център за художествена металопластика, съществувал докъм средата на десетото столетие. Неговите ателиета са снабдявали близката столица Велики Преслав с ювелирни изделия – украшения за колани и ремъци, пръстени, кръстове, обеци и печати-амулети, изработени предимно от бронз. Досега са проучени 2 цеха с по 3-4 работилници, оборудвани с глинени пещи, в които старите майстори са разтопявали метала.
Името никога не е променяно
Може би най-интересният факт, свързан с това населено място, е, че неговото име не е било променяно през вековете и то няма и никога не е имало, дори и през дългите години на турското робство дублиращо наименование на турски език. Така то винаги си остава все „ново“.
За първи път в писмен документ Новосел се споменава с това си име в османски регистър от 1478 – 1481 г., макар да става ясно, че то просто е заварено тук от завоевателя. Това също свидетелства, че е едно от много старите поселища в тази част на Североизточна България. В края на ХІV век го заварваме включено към вилаета Шумлу, като е регистрирано към зиамета (вид военнофеодално владение) на Якуб Челеби, син на Чокадор. Населението му е било българско и се е състояло от 56 домакинства на неверници и 4 вдовишки фамилии. По-късно то става притежание като мюлк на някой си Хилми челеби. След смъртта му пък бива продадено на крупния земевладелец Абдулсселям бей, който притежавал и много имоти в Търновско. След това, към средата на ХVІ век е превърнато във вакъф.
Населяващата го рая, която вече наброява 119 домакинства с 200 мъже, се ползвала със специални данъчни облекчения. По това време в регистъра с жителите му се откриват и две мюсюлмански семейства. Чак в данни от 1873 г. се отбелязва, че вече в селото християни не са останали и така в навечерието на Освобождението то се оказва напълно обезбългарено. Последното българско семейство е на дядо Добри, който го напуска след убийството на сина му. Днес в Молдова и в Банат може да се срещнат много от потомците на новоселци, които са емигрирали там, след като по тези места се заселват много мюсюлмани-сунити.
Ще минат петнадесетина години, докато отново тук започне да ехти българска реч. Новите групи от български заселници прииждат от Еленския край, Великотърновско, Кюстендилско и Трънско. В навечерието на Балканската война населението на Новосел наброява вече 1168 души.
В средата на ХХ век голяма част от жителите започват да се изселват към Шумен, за да търсят препитание по големите промишлени обекти, изградени по това време в града, отстоящ само на десетина километра от тук. Днес в Новосел според последни данни постоянно живеят малко над 500 души.
Ако тръгне да се разхожда човек по спретнатите новоселски улички, няма как да не му направи впечатление, че архитектурата на тукашните къщи не е еднотипна. Това е така, защото в селото живеят потомци и на балканджии, и на шопи, и на турци. И всички те са строили домовете си в характерния за тази общност стил. Турските постройки са ниски, с малки прозорчета и високи огради от плетеница, измазана с кал. Къщите на дошлите от Балкана пък са високи, с големи прозорци, с широки порти, с разделени на две дворове – в едната част са хамбарите и цветната градина, а в останалата са разположени стопанските постройки, оборите, курниците, кочините... Шопите пък вдигат къщите си в единия край на парцела, без в двора да бъдат обособени отделни кътове за отглеждане на животни и на земеделски култури.
Независимо откъде са дошли, новоселци се отличават с голямо трудолюбие и предприемчивост. Мнозина от тях навремето са обиколили света, отдавайки се на гурбетчийство в Русия, Румъния, Австро-Унгарската империя, та дори в далечна Америка, откъдето после се връщат с прякорите Чикаго или Американеца.
Още през 1919 г. тук се поставя началото на кооперативната инициатива, като се регистрира Всестранна кооперация „Прогрес“, чийто вдъхновител, организатор и първи председател е моят прадядо Васил Харизанов.
Нейната дейност, покрай стандартното земеделие, се простира наистина в твърде широки граници – търговия на дребно, обществено хранене, изкупуване на селскостопанска продукция и билки, предимно липов цвят, бял равнец, кантарион и какво ли още не. Сдружението изгражда собствена фурна, мандра, тухларна, казан за ракия и всякакви други обекти, произвеждащи най-различни народополезни благинки.
Знаци на православието
За това, че православието е пуснало корени по тези земи още в древността говорят старите предания, според които някога в селото е имало две християнски църкви. Засега тяхното местоположение все още не е установено. Но пък още от времето на Първото и Второто българско царство съществува скална църква с вероятно намиращ се на платото над нея манастирски комплекс. Мястото е отдалечено на 2 километра от сегашното село в северна посока. Църквата е изсечена в мек варовиков масив с обща височина 15 метра, като отворът й е на височина 8-9 метра от основата му. Към нея някога водела изсечена в отвесната скала каменна стълба, която сега е разрушена и са запазени частично само няколко стъпала.
Изграждането на сега съществуващия православен храм „Рождество Пресветая Богородици“ започва през 1907 г. и в груб строеж той е завършен още същата година. В него няма стенописи, но пък много са изящните икони, които украсяват олтара му. През 1910 г. тогавашният кмет обявява награда от две хиляди лева за този, който осигури камбана. Това сторват Георги Цонев и братята Стою и Иван Христови, които по това време са били градинари в Румъния. Те докарват в селото с каруца камбаната, която заменя старото клепало.
Богатите на старини околности на Новосел изобилстват от просторни гледки с най-разнообразен релеф. Но това, което спира погледа на всяка крачка, са множеството каменни чешми, пръснати навсякъде по поляните наоколо. Те са с големи корита – понякога надхвърлящи 10-15 броя, предназначени за водопой на добитъка. До месинговите чучури висят закачени на синджир калайдисани медни канчета, с които умореният пътник може да отпие от студената бистра планинска изворна вода. Такива чешми могат да се видят и в самото село. Често се срещат и много кладенци и изворчета, които тук наричат кайначета. Една мила родна картинка, както би възкликнал сладкодумният Елин Пелин.
