Пшеничените зародиши като панацея


Пшеничените зародиши като панацея
17 Декември 2017, Неделя


Те лекуват всякакви заболявания и дори може да спрат косопада



Автор: Силвия Горанова

Плевенчанката Виолета Петкова е от хората, натрупали много ценен опит в областта на народната медицина. Детската поетеса го е наследила главно от своя баща Петър Буруджиев, който бил много деен човек и е помогнал на доста хора със своите знания и умения. Във великотърновското село Добри дял знаят името му, там е бил дълги години кмет.

С напредването на възрастта човекът започнал да страда от доста заболявания. Освен гръдната жаба, която дълго го измъчвала, наближавайки 60 лазарника,  той разбира, че страда и от болестта на Паркинсон. Изписват му и обичайните лекарства за това иначе нелечимо заболяване, колкото да поддържа що-годе нормален начин на живот. Въпреки всичко обаче състоянието му толкова се влошава, че всички си мислят, че дните му са преброени. По това време бай Петър приема по 17 хапчета на ден.

В един момент обаче попада на статия от известния швейцарски доктор Шмит, който препоръчва пшеничените кълнове като панацея едва ли не при всякакви заболявания.  Медикът от алпийската страна изпробвал това лечение след войната, когато туберкулозата се е ширила на воля.

На част от боледуващите деца прилагали лечение с пшеничени кълнове, а на останалата част прилагали медикаментозна терапия. Установило се, че тези, лекувани с житни зародиши, изкарали много по-леко заболяването, по-бързо се възстановили и скоро възвърнали цвета на лицето си.

За успеха на тази терапия бай Петър неочаквано получава потвърждение и от свой братовчед, който по това време е виден генерал в страната и който го информира, че в елитната Правителствена болница това лечение е въведено, при това – твърде успешно.

За да се приложи в домашни условия, всеки ден ще са необходими от 50 до 60 г пшеница. Зърната се почистват добре от плевели, камъни и други примеси, после се измиват и се слагат в купичка, като се гледа да заемат около половината от съда. Налива се вода, колкото да се покрият, а отгоре съдината се захлупва със салфетка и така се оставя да престои 24-30 часа.

За да покълне по-бързо житото, особено през по-студените месеци на годината, може отдолу да се подложи одеало или друга топла завивка, каквато бабите на село използват при заквасване на млякото. Другият начин е да се сложи в купичката не студена, а малко по-топла водичка. Но трябва да се внимава заложената за покълване пшеница да не се излага пряко на светлина и на топлина.

След като зърната се разпукат, кълновете се ядат – най-добре на закуска, гарнирани с чаша кисело мляко или с настъргани плодове. Терапията не трябва да се прекъсва по никакъв повод. Бай Петър постепенно спира да взима едно по едно лекарствата за Паркинсон, а след това и още 8 медикамента, изписани му за други здравословни проблеми. Намалява и диоптъра на очилата си от 3,5 на 1,5.

Дъщеря му Виолета разказва, че баща й напуска този свят цели 12 години след това лечение като доживява до 77-годишна възраст. А най-невероятното е, че до последния му ден косата му остава гъста и черна, не се оплаква от никакви проблеми със зъбите си и никакво простудно заболяване „не го лови“.

Очаквайте още от рецепти и съвети, събирани и прилагани от бай Петър на много негови близки  и познати.



В категории: Новини , Здраве , Рецепти за здраве

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки