В река Тополница пак текат отрови

Автор: Диана Славчева

Неестествено синя вода, кафяви петна и мръсна пяна, разнасяща тежък и неприятен мирис – това не е декор от филм на ужасите, а днешното състояние на една българска река. Това е Тополница, образуваща се близо до Копривщица от сливането на няколко други реки.

Както неведнъж сме отбелязвали, още през 1994 г. районът по оста „Пирдоп-Златица-р. Тополница“ е обявен за екологична „гореща точка“. Тук хвърлят отровите си две чужди компании: немската „Аурубис“ – най-големият производител на мед в Европа, приватизирал някогашното българско медодобивно предприятие в Средногорието; и канадската „Дънди прешъс“ – която печели концесия след концесия, за да разработва златните ни находища за без пари – засега в Челопеч, а скоро и на Ада тепе край Крумовград.

Години наред отровите, които се отделят при техните производства, буквално „изтичат“  към половин България, понесени от мъртвите води на местните потоци, в които се заустват наситените с опасни тежки метали отпадъци. Вливайки се в река Тополница, те попадат в построения по нейното поречие едноименен язовир, който напоява почти цялото Пазарджишко поле. Токсините, пропътували около 80 км до неговата „чаша“, оттам достигат и до река Марица, забърквайки смъртоносен коктейл от арсен, кадмий и олово – в пъти над допустимите граници, който се разрежда в нейните води.

Няколко неправителствени екоорганизации тези дни се опитаха да алармират обществеността за поредното мощно залпово замърсяване на Тополница. Първоначално то бе установено край село Петрич, общ. Златица, откъдето „потегли“ към Поибрене и буквално за броени часове достигна Пазарджик. Природозащитниците настояват спешно да се свика правителствения Междуведомствен съвет по околна среда и здраве и да се преустановят престъпните замърсявания на Средногорието и поречието на Тополница. 

Те са разтревожени от наличието на все по-нови инвестиционни предложения от страна на „Аурубис“ и „Дънди прешъс“, към реализацията на които се пристъпва без съответната оценка на въздействието върху околната среда и хората, без пречиствателни съоръжения и без пригодени за съхранение на опасни товари складове и транспорт. А говорим за производства на сярна киселина, анодна мед, хвостохранилища с директно заустване в Тополница и прочее страховити проекти.

Преди една петилетка заради чудовищните стойности на арсен във водата на пазарджишкото село Поибрене бе спряно водоподаването на населеното място. Преди три години пък от здравното министерство взеха кръвни проби от неговите жители, но и до днес резултатите от тези изследвания не са официално оповестени. Иначе е установено, че в почвите около Златица и Пирдоп равнището на този химичен елемент достига до 200-250 мг/кг, при допустима норма от 25 мг/кг! А за това колко токсичен е арсенът можем да съдим от факта, че смъртоносната доза от него е 7 пъти по-ниска от тази на... змийската отрова.

Последната проверка на софийската РИОСВ от края на юни т. г. е констатирала пък зелен цвят на река Малък Искър в района на пазарджишкото село Калугерово, за който се предполага, че се дължи на отложените по дъното наноси, наситени с химичните съединения на тежките метали манган, мед и пр. Към настоящия момент в действие е само текуща месечна санкция, наложена на „Елаците мед“ АД в размер на 9021 лв.

Буквално минути преди приключването на броя от Златица, която е известна като Града на чешмите, на пресконференция в БТА бе съобщено, че с предписание на регионалната здравна инспекция от 14 август т. г. водата е обявена за негодна за пиене, а населението е посъветвано да не я използва.

Но колкото и басейнът на река Тополица, наред с почвата и въздуха край Златица,  Пирдоп, Челопеч и пр., да се насища с токсини, тровещи хората и питейната вода в района, това не трогва продажните медии, които продължават да пазят пълно мълчание относно съсипването на природата ни. Информационният поток си тече в средствата за масово осведомяване все така бистър и чист като сълза.
Кой ли обаче ще плаче последен!




В категории: Горещи новини