Сливенската Света гора


Сливенската Света гора
По Гергьовден преди 5 години е възстановена старата чешма
24 Юли 2012, Вторник


Върху оскъдните останки от някогашното величие на манастирския комплекс се планира да бъдат издигнати нови църковни сгради

Автор: Веселина Николова

Едно от големите духовни, просветни и християнски средища през периода на късното българско средновековие е манастирската общност, известна като Света гора Сливенска или Сливенска планина. Народната традиция е запазила още спомена за названията й като Малката Света гора и Малкия Атон при Сливен.
Наред с Търновското, Софийското и множество други православни църковни средища из страната, тукашните манастири са били важен център за поддържане на християнските традиции и съзнание през вековете.

Въпреки тяхната значимост, оцелелите до днес извори за Света гора Сливенска са твърде оскъдни. В тях се откриват данни предимно за един от съществуващите в общността манастири, както и за някои личности, свързали живота си с духовното средище тук.

Едно от първите сведения за Сливенската планина намираме в Житието на св. Теодосий Търновски, писано от Цариградския патриарх Калист I към 1363-1364 г. Оригиналът на този ценен документ за съжаление е изгубен и съвременната наука ползва информацията от  неговия по-късен препис, направен от Владислав Граматик през 1479 г.

За това свято място пише и Паисий Хилендарски. В своята „История славянобългарска“ той споменава на два пъти Сливенската планина. Първият път е във връзка с изграждането на манастирите, което Паисий свързва още с името на цар Калоян. Вторият – с пребиваването на св. Теодосий Търновски тук, по времето на Йоан Александър. Според сведенията на видния възрожденец Теодосий е бил наставник на Сливенските манастири.

След Паисий, внимание на църковните обители около града на стоте войводи обръща Георги Раковски. Търсейки старини от времето на Асеневци в околността, той стига чак до село Беброво в Еленския балкан, „...де старци там още знаят от по-стари предания, че там били много иношки домове (манастири), създадени от Асена и носили името Малката Света гора, а самите развалини и останки на някои от тях доказват истинското народно предание, както и отец Паисий пише нещо се о тому“.

В записките си Раковски споменава за сравнително големия манастир „Свети Георги“ край Сливен. Други църковни сгради с това име тогава, а и сега в града и покрайнините му няма. Затова със сигурност става въпрос за останките от стари култови християнски постройки край чешмата в местността, известна като Бармук баир.

Всеки град има своите символи, своите особено ценни и скъпи на хората места. В този старопланински, богат на история сливенски край, те са много, но най-любимо и предпочитано тук е точно тази древна местност, скътана в гората от черен бор. От почти два века изворът, а по-късно и построената на негово място чешма, са били притегателно място за сливналии в деня на св. великомъченик Георги Победоносец.

За съжаление няма точни сведения кога е бил построен първият храм в близост до тази чешма, но е сигурно, че в края на XIX век там са личали останките на църквата "Св. Георги". В началото на XX век е изградена нова, малка църква, която заедно с прилежащите й постройки през 1931 г. е била дарена от специален комитет на храм "Св. Димитър". Така една живописна част от връх Бармук става църковен имот.

За това откриваме следната информация във вестник „Изток“ от 1935 г.: „Непосредствено зад Сливен се издига пирамидален връх Бармук. Някога девствена гора, изпъстрена с люляк и горски цвят, е покривала широките му старчески плещи. Буйни – бързотечни извори, са се стичали по стръмните му поли. Високо над Сливен, край боровата горичка, блести бялата сграда на манастирчето „Св. Георги“, а до него разхвърлени из горичката изпъкват сградите – вили на настоятелството на църквата „Свети Димитър“, а също и тия на подофицерското  дружество „Хаджи Димитър“.

Святото здание е разположено на 500 м над морското равнище, на 5 км северно от града, а до към него водят два пътя: пряка зигзагообразна туристическа пътека и път, по който може да се стигне с  автомобил. Разстоянието от Сливен е половин час.
Към днешна дата от манастирския комплекс не е останала и следа. Освен физическото срутване на сградите от тежестта на годините, заличаването му е подпомогнато от набезите на циганското население, което е изнесло остатъците, за да ги ползва като строителни материали и суровина за огрев. Частично са останали само стени от параклиса и някои основи от други сгради.

Сега местни миряни са се заели да възстановят комплекса, така че той отново да стане предпочитан туристически обект за местните християни и техните гости.
Първите стъпки за възстановяването на параклиса „Великомъченик Свети Георги Победоносец“ са направени на Гергьовден през 2006 г. Година по-късно на същия християнски празник чешмата е възстановена, а останките от църквата са почистени. Но само 3 години по-късно вандалски набези отново разрушават постигнатото с много труд и средства. Хората обаче не се отказват да правят излети до там и да си пълнят туби с бликащата там студена планинска водица, за която са убедени, че е лековита.

Опитите да се възстанови комплекса все пак не спират и днес. Ентусиасти са открили банкова сметка, в която да набират средства и в нея вече постъпват големи дарителски суми. Готов е и проектът за новата църква.

Наблизо в същата местност вече се издига 33-метров огромен кръст, който се вижда от всяка точка на Сливен. В него е вградена частица от кръста, на който е бил разпнат Христос. Тя е била дарена на сливенския владика Йоаникий от епископ Игнатий, който сега е представител на Българската православна църква в Русия (преди това беше протосингел на Сливенската митрополия). За изработването на православния символ са изразходени над 350 хиляди лева.

За реализирането на новата идея за възстановяването на манастирския комплекс ще са нужни доста повече средства, но сливналии от сърце откликват на тази инициатива. Те вярват, че в най-скоро време ще станат свидетели на възкръсването на легендарната си света обител.



Към днешна дата чешмата отново е порутена В близост е издигнат огромен кръст, който се вижда от цял Сливен Някогашният параклис „Св. Георги“ през 1967 г. Днес от Сливенската Света гора са останали само тези буренясали руини

В категории: Забележителности , Пътеводител , Църкви и манастири

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки