В близост до къщата музей през 2007 г. беше открит възпоменателен знак, посветен на паметта на голямоизворските заточеници в Диарбекир след обира на турската хазна при Арабаконак
Китното селце крие потомците на първите довереници на Апостола
Автор: Веселина Николова
„Девет годин той скита се бездомен, без сън, без покой,/ под вънкашност чужда и под име ново...“
Един от най-отдадените борци за нашата народна свобода – Васил Левски, непрестанно е рискувал живота си, за да създаде мрежа от комитети из цялата страна. Където и да е отишъл, винаги е намирал свои последователи.
Малко известен обаче е фактът, че първият окръжен революционен комитет във вътрешността на страната, който създава на 10 септември 1872 г., е в село Голям извор.
Разположено по поречието на река Оселна, в северните склонове на живописния Тетевенски балкан, това населено място е успяло да съхрани не само важна част от историческата памет на България, но и е приютило съществена част от богатството на нашата природа.
В близост до него се намират значими природни забележителности, среща се уникално биоразнообразие, пръснати са известни културно-исторически паметници. Един от тях е прочутият Гложенски манастир в Тетевен, чиято история датира от далечния XIII век.
Тук са и знаменитите пещери „Моровица“ и „Съева дупка“, а минералния курорт Шипково всяка година събира хиляди туристи. Като неделима част от очарованието на средния дял на Стара планина са и резерватите Боатин и Царичина.
По време на татарските кланета през XIII век, бежанци от околностите на Киев се заселват по южните склонове на масива Лисец и основават село Киево или Киевски извор. Доста години по-късно селото е преименувано на Български или Български голям извор.
По време на османското владичество то попада на важния кръстопът между Средец, Видин, Русчук, Дунав и Влашко. Киевчани построяват и манастира-крепост „Св. Георги“.
Днес разположението му също е стратегическо. Голям извор се явява важна част от добре развита и планирана мрежа от пешеходни и веломаршрути, разкриващи красотата и величието на Балкана.
Щедростта на природата е основната предпоставка този край да бъде заселен от дълбока древност. На Вели връх, в близост до селото, са открити основите на древна крепост и керамика от тракийско, римско и славянско време.
В популярната в района местност Тульошевец пък е разкрит некропол и са намерени пръстени и други ритуални предмети от XII век, свидетелстващи за съществуването на голямо поселище, носещо името Тулешево.
Жителите на Голям извор извоюват специален статут на своето село по време на османското владичество – на т. нар. „Войнуганско село“. Така в него нямат право да се заселват османци. По това време в него кипи богат стопански живот, а жителите му са повече от 3000.
През 1870 година, в учителската стая на местното школо, Васил Левски основава частен революционен комитет. Тогава той се подвизава в района с псевдонима Сюлейманоглу Дауд. Това е първият окръжен революционен комитет в Българско.
През 1972 г., по повод 100-годишнината от създаването му, старото школо и къщата на секретаря на комитета Георги Стойков са обявени за музеи. И днес посетителите може да видят в тях много оригинални експонати, отразяващи местните исторически събития.
През 1816 г. в центъра на селото, в двора на църквата "Св. Възнесение Господне", е открито килийно училище.
То функционира до средата на същия век. През 1843 г. сменя статута си от килийно на взаимно светско училище. През 1972 г. даскалото е възстановено в автентичния си изглед и в момента то също е преоборудвано като музей. В него Апостолът събира първите си съмишленици. Затова и в него има направени тайни изходи към планината.
Преди повече от 140 години по планината край Голям извор са минавали много комитски пътеки. Любопитното е, че в тези времена тогава в селото не е имало турски конак и дори мухтарят (кметът) е бил християнин.
