Анатомия на едно неизвършено предателство


Анатомия на едно неизвършено предателство
19 Февруари 2017, Неделя


Черешката на вулгарността: Левски в отвъдното в турски одежди и с фес сред чорбаджийски разкош

Автор: Борис Цветанов

Любов необяснима изпитват една категория автори като с почти патологична страст обясняват всеки провал на българските революционни дела с предателството като национална черта. Един изживяващ се като демократ преди демокрацията философ дори открай време се перчи като пръв факлоносец – още на 19 февруари 1988 г. Желю Желев бе заявил в Дома на киното (пригласян от многострадална Велислава): „Висш израз на патриотизъм е критиката на недостатъците на собствения народ“ – помагало за духовното израстване на нацията.

Историята със залавянето на Левски от години е класика във всяко отношение. След като обаче обичайният заподозрян (то се знае – поп Кръстю) с времето взе да не хваща място, в годините на свободното съчинителство започна луда надпревара в търсене на нов Юда.

Ние на поп Кръстю Никифоров няма да се спираме, без друго той не е предал Апостола по простата причина, че не е знаел за последното му пристигане в Ловеч. Иначе си е бил доносник на властта.

Отминаваме и разните му там „откриватели“, които пак търсят поп под лозунга „тоя поп не е оня поп“.

Отминаваме и недоразумението „прадядото на Андрей Луканов предаде Левски“.
Така де – има си хас, щом Андрей Луканов закопа България, що пък преди него подобно геройство да не е извършил прадядо му. Още повече, че дядо му пък закопал Септемврийското въстание, доколкото е имало такова. Тия автори да ме бяха питали и за испанския период от живота на Карло Луканов, че да обогатят съчиненийцата си, но млъкни сърце!

Само дето Марин Поплуканов е бил в кауша в София и няма как да знае по кое време Левски ще е в Къкринското ханче. Пък и пари, държани у него – комитетски пари, не ще да е крал, защото през 1974 г. при изкопни работи на мястото, дето е била къщата му, били намерени 1364 златни монети, емисия 1876 г. Толкова за Марин Поплуканов. В добавка – по онова време в Ловеч е имало три фамилии Луканови без роднинска връзка помежду им.

Та види се работата малко забуксува, затова и някои хитреци впиха поглед в паранормалното. На преден план излезе преподобната Слава Севрюкова. Нямам нищо против лечителката и гадателката. Но автори хитреци, подобно хиляда и едната самообявила се за наследнички на Ванга шарлатанки, представят свои бълнувания за интимно споделено с тях от Слава Севрюкова.

Ето какво пише в книгата си за нея Христо Нанев: „Преминавайки с лекота от видимия в невидимия свят“, пророчицата вижда Левски да „стои прав в богата чорбаджийска къща“, прави поклон доземи – така де: за пръв път непризнателните българи го потърсили, откакто се преселил от другата страна на мира“, след което Слава уточнява пред Нанев в ролята на изповедник – Левски бил „в турско одеяние и с фес“. И казва още духът на Левски (ту дух, ту материален – ама да не придиряме):

„Много ми е мъчно и страшно ми е болно, че ме предадоха ония, за които се борех“. Колкото до разкоша – обяснява: чорбаджиите с кесии давали за делото, да не мислиш... Е – още малко и ще имаме „пари, пари, пари...“, казано  малко по иначе: където и да обикалял из българско Апостолът имал със себе си кажи речи торба, пълна с жълтици...

Обяснил духът му пред пророчицата и кой го е предал: сиромах някакъв обикалял богаташките ниви да прецени при кого да се цани напролет, видял съмнителния (него де), през глава изтърчал в конака, а ония там само това чакали, хвърлили му няколко гроша и право в Къкринското ханче. Даже знаели, че е Левски! А в кауша на Апостола много му се искало само на доживот да го осъдят, ама като прочели „смърт“, вдигнал глава по модел „овчарчето Калитко“  и викнал: „Бесете ме!“.

Само дето до тук нелепостите не свършват. Духът на Левски чрез Слава Севрюкова разговаря с мераклиите – семейство скулптори – да изваят подобно братята македонци 60-метров монумент на Левски, та те питат го в отвъдното какво аджеба мисли за тая работа. Апостолът се разтапя от умиление: ама само вие можете да го сторите, и заявява, че от душа го иска тоя паметник... За черешка на вулгарността не може да се пропусне удар и по Николай Хайтов: гробът ми – казва духът – никой, никога, по никакъв начин не го е разкопавал...

Хайде да слезем на земята.

Историкът Веселин Игнатов прави откритие: турците, като отиват в Къкринското ханче,  отлично си знаели кого ще трябва да арестуват. Даже доктор Уотсън ще каже на това „Елементарно, господа!“.

По всичко си личи. Тия 10-14 жандари са първите попаднали под ръка в оная фатална нощ, изпратени да видят що за стока е един съмнителен тип. Най-висшия чин в тая група бил чауш, демек нещо като старшина. За Джингиби обаче се полага от лъв нагоре!

Сега – не че ни се иска кой знае колко – пак ще трябва да се занимаваме с глупостите на старата ни позната – Татяна Мачковска. Няма да споменаваме името й от тук насетне, още повече, че това, дето го е писала, го е преписала.

Но пък в тоя свят на феминистки, тя се изживява като женомразка: „Жена предаде Левски“ – заявява твърдо госпожата в „Седмичен труд“. И посочва предателката: Величка Хашнова. Това е фамилията й по мъж, иначе Юдата в пола е сестра на Марин Поплуканов. В стил Симеон Дянков видната плагиатка пояснява:

„Хашнова имала финансов мотив да предаде Апостола“. Демек за пари. Проличало от това, че Хашнови веднага след залавянето на Левски се сдобили с нова къща. Само дето, ако освен да преписва, госпожата четеше това-онова за обща култура, щеше да знае, че никаква нова къща не е строила Величка, нито пък брат й. Къщите и на двамата са разрушени чак през 1895 г. за отмъщение от новите управници в Ловеч, защото Марин Поплуканов бил стамболовист.

Освен всичко, в къщата на Величка, имало скривалище, строено от Христо Иванов – Големия, и в него се е крил, освен Апостола, и самият той цели четиринадесет месеца през 1876-77 г. Как пък и него не издаде Величка – кой да ти каже.

В цялата тая работа има и нещо много съвременно – любовни интриги тип турски сериал. Сестрата на Величка – Йорданка, много се натискала на Левски, но тъй като той не я рачил, Величка освен финансовия симеондянковски мотив, имала и личен такъв – да му върне на тоя, дето отблъснал мераците на Данчето...

Накрая и нещо, което пак засяга съдбата на Апостола – хаджи Иванчо Пенчович бил неговия съдия, той го осъдил на смърт и какво ли не, четем съвсем наскоро, пък иначе виж – паметник му издигнал след Освобождението (има се предвид емблематичния монумент на Левски в центъра на столицата).

Не е тук мястото да се спираме на битието на този страдалец и патриот. И до ден днешен участието му в извънредната комисия не е изяснено както трябва. Тази комисия с председател висшия държавник Али Саиб паша (председател на Държавния съвет, велик везир и др.), с член Шакир паша, е назначена от Високата порта през ноември 1872 г.

Целта й е да проведе съдебния процес над участниците в Арабаконашкото приключение.
И идея не е имало, че ще бъде заловен Левски и ще се наложи да бъде съден и той.
Въпреки всичко, получавайки назначението, хаджи Иванчо Пенчович, виден деец главно в българските църковни борби, дълго се колебае и се съветва с д-р Стамболски дали да не откаже по някакъв благовиден предлог.

Д-р Стамболски, в чийто патриотизъм слава богу никой не се съмнява, го съветва да приеме. По разни причини, сред които най-важната: ще бъдат съдени българи, като знаейки че член на комисията (съда) е и българин, и то доверено лице на Високата порта, „ще усещат едно облекчение и надежда“.
Засега това е достатъчно.

Докато бъде измислен нов предател.



„Той биде предаден, и от един поп!“ – посади тази мисъл Вазов в народното съзнание Участието на Иванчо Пенчович в извънредната комисия, съдила Левски, и до ден днешен не е добре изяснено Снимка от 1880 г., съхранявана в ДА – Бургас, на укривателката на Левски Величка Хашнова (в средата) с децата си. И тя не успя да избегне обвинения в предателство

В категории: Новини , История , Епопея на забравените

2
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
2
Иван Котев
22.01.2017 12:10:40
1
0
Я пак си свери информацията за този Марин Попуканов
1
Веселин Игнатов
31.05.2014 07:39:47
1
0
Тъй като замесва името ми и иронизира, че Веселин Игнатов "прави откритие", апелирам негово височество авторът да са обоснове. Ще коментирам аргументи, не маргитовски пустословия в аранжимента на: "Даже доктор Уотсън ще каже на това „Елементарно, господа!“. По всичко си личи. Тия 10-14 жандари са първите попаднали под ръка в оная фатална нощ, изпратени да видят що за стока е един съмнителен тип. Най-висшия чин в тая група бил чауш, демек нещо като старшина. За Джингиби обаче се полага от лъв нагоре!"
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки