Мускулните спазми (крампи) са синоним на един широко известен синдром, познат почти на всеки човек. Особено добре това състояние могат да опишат спортистите, при които оплакванията възникват обикновено след голямо физическо натоварване.
Най-често крампите се появяват нощем, но могат да се почувстват и през деня, след силно волево съкращение на даден мускул или мускулна група. Те се съпровождат с болка, която в някои случаи е много силна. Мускулът не може да се отпусне и при опипване той е твърд и болезнен.
Крампите са най-чести в мускулите на стъпалата и подбедриците, но могат да обхванат и всеки мускул на тялото. Особено алармиращи за болния са крампите на гръдните и коремните мускули, тъй като предизвикват чувство на страх от сърдечно или белодробно заболяване. Понякога тези спазми са извънредно силни и продължителни и създават погрешно впечатление за увреда на мускула.
Установено е, че те възникват в резултат на нарушения във влакната или в нервните клетки. Те се наблюдават често при бременност при обезводняване на организма, но също така и при някои периферни нервни заболявания.
Мускулните крампи са особено чести и са характерен признак при хора с намалено съдържание на калций и магнезии в кръвта (развива се т. нар. тетания).
По-различни са случаите с т. нар. псевдотетания. При тях промяната в позата и стойката на тялото може да предизвика крампа във всеки мускул, а от честото им повтаряне е възможно мускулите да хипертрофират.
Описани са случаи, при които този синдром се придружава от косопад, липса на менструация, нарушения в чревното смукване, изоставяне в израстването и други. При това калцият в кръвния серум е в нормални количества, но електромиографското изследване на мускулите е патологично.
Лечението на различните крампи (от различен произход) също се различава. Докато в първите случаи ефектът от прилагане на калций и лекарства от групата на бензодиазепините е добър, при псевдотетанията с по-добър терапевтичен ефект са препаратите фенитоин, прокаинамид, фенотиазинови производни и други.
Самолечението е недопустимо, а изясняването на диагнозата изисква консултация с компетентен лекар, тъй като крампите могат да бъдат доброкачествени и да се дължат на неправилен режим на живот и неправилно хранене, но могат и да са придружаващ симптом на редица заболявания: намалена функция на щитовидната жлеза, увеличена функция на околощитовидните жлези, бъбречна ацидоза или намалено съдържание на кръвна захар.
Консултациите със специалистите осъществи
доц. д-р Гео Нешев, д. н.
